Ако някоя европейска банка фалира, спестяванията на гражданите в размер до 100 000 евро ще бъдат гарантирани, гласи взетото в четвъртък миналата седмица решение на Европейския парламент, който подкрепи предложението на Комисията за увеличаване на минималния размер на гарантираните влогове. Депутатите гласуваха също срокът за изплащане на депозитите да бъде намален до максимум 20 дни при спешни ситуации.

Депутатите от ЕП приеха с 556 гласа "за", 21 "против" и 3 "въздържали се", доклада на Christian Ehler (ЕНП-ЕД, Германия), който изменя съществуващото законодателство относно схемите за гарантиране на депозити и увеличава прага на гарантираните влогове в случай на неналични депозити. Целта на новото законодателство, което може да бъде прието само девет седмици след първоначалното предложение на Комисията, е да "внесе малко спокойствие на финансовия пазар", както обясни докладчикът на пресконференция в ЕП. Докладът, който променя също така сроковете за изплащане на депозитите и предлага създаване на фонд за спешни ситуации, отразява постигнато споразумение със Съвета, подлежащо на незабавно одобрение.

Членовете на ЕП подкрепиха предложението на Европейската комисия за увеличаване на минималния гарантиран размер на депозитите до минимум 50 000 евро при влизането в сила на законодателното предложение в края на юни 2009 г. Тази сума ще нарасне до 100 000 евро до края на 2010 г. Този размер на гарантираните влогове ще се прилага за всички вложители във всички държави-членки, независимо дали валутата е евро или не. Депутатите смятат, че актуалният размер на гарантираните спестявания от 20 000 евро (който не е коригиран от 1994 г.) вече не отговаря на размера на влоговете в ЕС. Новите размери ще покриват по оценки на Комисията 80% от депозитите в ЕС (при гарантиран размер 50 000 евро) и съответно 90% от тях при гарантиран размер 100 000 евро. Депутатите приеха също поправка, според която предложението ще влезне в сила, ако оценката на въздействието, която Комисията трябва да изготви до края на март 2009 г., покаже, че е необходимо такова увеличение и че то е поносимо от финансова гледна точка за всички държави-членки.

Депутатите приеха да бъде намален срокът за изплащане на влоговете в случай на неналични депозити от 3 месеца на 20 дни. Удължаване на този срок (с най-много десет работни дни) може да стане само "при изключителни обстоятелства" и след одобрение на компетентните власти. Новото законодателство призовава държавите-членки да вземат мерки във възможно най-кратък срок за създаване на система за спешно изплащане на "подходящи суми" на засегнатия вложител в срок от три или по-малко дни. Според депутатите съкращаването на настоящия срок за изплащане от три месеца ще има "положително въздействие върху доверието на вложителите и върху надеждното функциониране на финансовите пазари". След одобрението от страна на Парламента, Съветът също трябва официално да одобри новото законодателство, като държавите-членки трябва да го приложат най-късно до 30 юни 2009 г.

Депутатите приеха в четвъртък миналата седмица нов законодателен текст, целящ да увеличи безопасността на детските играчки. Чрез него се засилват правилата за безопасност, ограничава се употребата на химически субстанции и тежки метали и се забранява използването на канцерогенни и токсични вещества.

По текста на новата директива беше постигнат компромис между Парламента и Съвета на първо четене, отговаряйки по този начин на желанието на докладчика Marianne Thyssen (ЕНП-ЕД, Белгия) "безопасността на играчките да бъде осигурена възможно най-бързо". Компромисът беше приет с 481 гласа "за", 73 "против" и 40 "въздържали се". Новото законодателство цели засилване на разпоредбите и осъвременяване на нормите за безопасност на играчките, определени от действащата в момента директива, която се нуждае от актуализиране. Това е продиктувано от появата на пазара на нови видове играчки, за чиято изработка се използват нови материали и технологии. Депутатите като цяло подкрепиха първоначалното законодателно предложение на Комисията, като същевременно внесоха към него изменения, които да засилят ограниченията за използването на химикали, аромати и твърди метали при производството на детски играчки и да внесат повече яснота относно правилата за предупреждения върху играчките.

Какво е детска играчка? Според бъдещата директива детска играчка е продукт, предназначен за ползване от деца под 14-годишна възраст. В нейните анекси има списък от продукти, които не се считат за играчки, сред които фигурират украсата за празници, умалените модели, пъзелите с повече от 500 елемента, спортното оборудване (в това число ролкови кънки, ролери и скейтбордове, предназначени за деца с тегло над 20 кг), фойерверките, компютърните игри и конзолите за игра.

Производителите трябва да гарантират, че техните играчки не са токсични или опасни за здравето на децата. Депутатите искат държавите-членки да прилагат предохранителния принцип, когато прилагат това законодателство, особено когато научните изследвания не могат определят дали дадена играчка може да бъде опасна. Играчките, които се предлагат на пазара на ЕС, трябва да отговарят на общите стандарти за безопасност. Депутатите подкрепиха клауза, предложена от Комисията, според която производителите и вносителите трябва да пазят техническата документация и декларацията за съответствие на ЕС за период от 10 години, след като играчката е комерсиализирана.

Депутатите засилиха също изискванията за предупреждения върху опаковките и върху самите играчки: за да бъдат по-лесно видими и разбираеми, те трябва да бъдат предшествани от думата "Внимание". Предупредителните обозначения трябва да бъдат "ясно видими за потребителите" и изписани "на един или повече езици, лесно разбираеми от потребителите" в дадената държава-членка. Играчките, предназначени за деца под три години, трябва да отговарят на по-строги правила за безопасност.

Предложението на Комисията предвижда забрана за използването на някои алергенни аромати. Депутатите не подкрепиха в крайна сметка тоталната забрана на тяхната употреба, но постигнаха компромис, разширявайки значително списъка на забранените вещества до 55 субстанции. Това решение ще засегне играчки като кукли или пластилини. Ограничен брой аромати могат да използвани при изработването на настолни игри, които целят да развият обонянието и вкуса, или при козметичните комплекти и игри.

ЕП засили ограниченията за използването на вещества и смеси, които са "канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията", като според депутатите те трябва да бъдат абсолютно забранени. Изключенията от това правило трябва да бъдат изяснени и направени по-стриктни. Членовете на ЕП ограничиха също употребата на тежки метали до нива, които са наполовина на считаните за безопасни съгласно критериите на ЕС. Това засяга граничните стойности за някои метали, като арсен, кадмий, хром (VІ), живак, олово и органичен калай, които са особено токсични и не трябва да се използват в играчките за деца.

Други изменения на ЕП засилиха разпоредбите, целящи намаляване на опасността от задушаване, породено от малки отделими части на играчките или от малки играчки, съдържащи се в храните, например в шоколадовите яйца.

Директивата установява нови правила за играчките, издаващи звуци. Те трябва да бъдат проектирани и произвеждани "съобразно върховите стойности за импулсния шум и продължително произвеждания шум, така че звукът от тях да не уврежда слуха на децата".

Директивата влиза в сила 20 дни след публикуването й в Официалния вестник на ЕС. Държавите-членки трябва да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби на настоящата директива не по-късно от 18 месеца след публикуването й. Все пак, за да се даде достатъчно време на производителите и търговците на играчки да се адаптират към новите изисквания, се предвижда преходен период от две години след влизането в сила на директивата, по време на който играчки, отговарящи на сегашното законодателство, ще могат да бъдат предлагани на пазара.

За да се засили борбата срещу все по-нарастващото количество фалшиви продукти (дрехи, лекарства или автомобилни части), депутатите от ЕП препоръчват създаването на специализирани групи за борба с подправянето в държавите-членки. Те искат също така да бъде повишена осведомеността на потребителите относно опасностите от подправянето и пиратството, по-специално относно сериозните рискове за здравето и безопасността.

Докладът по собствена инициатива на Gianluca Susta (АЛДЕ, Италия) разглежда въздействието на подправянето на продукти върху международната търговия. В него се припомня, че ЕС е вторият най-голям вносител на стоки и услуги в света, а неговият отворен единен пазар предлага огромни възможности, но е и изложен на "сериозен риск от нахлуване на подправени стоки". Тъй като икономиката на ЕС е специализирана в продукти с "високо качество и висока добавена стойност, често защитени от търговски марки, патенти или географски указания", които са обект на подправяне, защитата на правата върху интелектуалната собственост са от особено голямо значение за запазването на външната конкурентоспособност на европейската индустрия.

Тъй като 60% от конфискуваните фалшиви стоки в ЕС са произведени в Китай, депутатите отправят искане до Комисията да представи в най-кратки срокове и съвместно с китайските власти план за действие за борба с подправянето. Парламентът иска също в "евросредиземноморския" регион да бъде насърчен общ подход срещу подправянето и пиратството в областта на законодателството, митническото сътрудничество и борбата. Депутатите припомнят също така, че регламентът за Общата система за преференции на ЕС предвижда възможност за временно спиране на преференциите за търговски партньори, които прибягват до нелоялни практики. Според тях трябва да се положат усилия за включването на нововъзникващите икономики като Китай, Индия и Бразилия към договарянето на бъдещето търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA).

В текста на доклада Европейският парламент призовава държавите-членки да предоставят на потребителите достатъчно информация за опасностите от подправянето и пиратството, и по-специално за сериозните рискове за здравето и безопасността, които крият подправените продукти, особено лекарствата. Поради сериозните икономически загуби, които фалшифицирането и пиратството причиняват на предприятията в Европа, депутатите искат Комисията да създаде или да подпомогне създаването на информационно бюро в помощ на малките и средни предприятия, което да им предоставя техническа помощ относно процедурите в случай на подправяне на техни стоки. Докладът препоръчва усъвършенстването и по-добрата координация на митническите процедури в ЕС, като в същата насока подчертава необходимостта от провеждане на подходящи курсове на обучение за митнически служители и магистрати. В заключение членовете на ЕП искат Комисията да положи всички усилия за постигане на съгласие относно включването на минимални санкции в европейското наказателно право при сериозни нарушения на правата върху интелектуалната собственост.

Пиратската индустрия и тази за подправянето на стоки претърпяха сериозно развитие последните години и не се ограничават вече само до луксозни и висококачествени стоки, а включват и продукти за ежедневна употреба като играчки, лекарства, козметика и храни. През 2007 г. обемът на конфискуваните в ЕС стоки, нарушаващи правата на интелектуалната собственост, е нараснал със 17% спрямо 2006 г., като за козметичните продукти и стоките за лична хигиена този процент е 264%, за играчките – 98%, а за лекарствата – 51%. Тези продукти могат да съдържат вредни и опасни съставки, които да увредят сериозно здравето на използващите ги хора. Всяка година тези незаконни производства причиняват закриването на хиляди работни места в Европа и света, като същевременно често застрашават здравето на потребителите, служат за финансиране на престъпни организации и могат да нанесат сериозни щети на околната среда.

В момента шофьорите, извършили пътно нарушение в държава-членка, различна от тяхната собствена, често избягват плащането на наложената им глоба. В сряда миналата седмица ЕП ще гласува законодателно предложение, което да гарантира, че шофьорите ще могат да бъдат идентифицирани и ефективно глобени, когато извършват нарушения където и да било в ЕС. Обхванати са следните нарушения: каране с превишена скорост или в нетрезво състояние, неизползване на обезопасителен колан и преминаване на червена светлина.

Докладът на Inеs Ayala (ПЕС, Испания), приет с 594 гласа "за", 35 "против" и 40 "въздържали се", е силно критичен към актуалната ситуация, при която шофьорите често избягват ефективното понасяне на санкции. "Тази относителна ненаказуемост подкопава целите на пътната сигурност и насърчава шофьорите да не спазват правилата за движение по пътищата в другите държави-членки, тъй като те знаят, че няма да им бъдат наложени санкции", подчертава докладчикът.

Членовете на ЕП считат, че приемането на тези мерки ще допринесе за увеличаването на сигурността по пътищата в Европа. ЕС си е поставил амбициозната цел да намали с 50% броя на загиналите по пътищата до 2010 г. Като цяло обаче за периода 2001-2007 г. напредъкът при намаляването на броя загинали при пътни инциденти е слаб, а през 2007 г. не е регистриран никакъв прогрес. Според изследване на въздействието от 2007 г., 30% от смъртните случаи по пътищата се дължат на превишена скорост, 25% на каране в нетрезво състояние, 17% на неизползване на обезопасителен колан и около 4% на преминаване на червена светлина.

Законодателното предложение въвежда прилагането на електронна система за обмен на информация между държавите-членки относно извършените нарушения. Създадените за тази цел електронни системи трябва да гарантират сигурността и поверителността при обмена на данните. Регистрационният номер на колата и другите лични данни ще бъдат изпратени за проверка в случай на засичане на нарушение. След извършването на тази проверка от държавата-членка, в която превозното средство е регистрирано, съответните компетентни национални власти трябва да изпратят уведомление за извършено нарушение на собственика, в което да се съдържа размера на санкцията. Шофьорите трябва да бъдат информирани и за правилата, процедурите и възможностите за обжалване на санкцията.

При изпращане на уведомление за нарушение то трябва да съдържа като минимална информация наименованието на компетентния за изпълнението на санкциите орган и описание на съществените подробности относно нарушението. В него трябва да бъдат посочени също така размерът на паричната санкция, различните процедури за плащане, срокът за извършване на плащането, възможностите за оспорване на основанията за нарушението и за обжалване на решението за налагане на парична санкция. Уведомлението трябва също да информира собственика, че ако откаже да плати глобата, това ще бъде съобщено на съответните компетентни органи на държавата-членка, в която живее, с цел решението да бъде изпълнено. Изпълнението на решението трябва да бъде приложено по същия начин, както за сходни глоби в държавата-членка на нарушителя.

Докладът добавя към предложението на Комисията серия от насоки за повишаване на безопасността по пътищата в ЕС. Така например депутатите искат проверките на скоростта с автоматично оборудване да бъдат увеличи с 30% в държавите-членки, където броят на смъртните случаи надхвърля средната стойност за ЕС. По отношение на шофирането в нетрезво състояние държавите-членки трябва да гарантират, че най-малко 30% от водачите ще бъдат проверявани всяка година. По отношение на използването на обезопасителен колан трябва да се провеждат “интензивни контролни операции” (най-малко шест седмици годишно) в държавите-членки, където по-малко от 70% от населението използва обезопасителен колан, по-специално в местата и във времето, когато нарушенията са най-чести.

След като представи доклад относно прилагането на настоящата директива две години след влизането й в сила, Комисията ще предложи, ако е необходимо, евентуално разширяване на нейното приложно поле с цел включване на други категории пътнотранспортни нарушения.