Председателят на ЕП откри пленарната сесия на ЕП в Страсбург. Г-н Ханс-Герт Пьотеринг изрази съболезнованията си към семействата на убитите във Франция двама испански полицаи по време на съвместна френско-испанска операция срещу сепаратистката организация ЕТА. Г-н Пьотеринг подчерта, че тероризмът е атака срещу свободата и демокрацията, "срещу която трябва да се борим с всички сили".

След това председателят на ЕП приветства първите пряко избрани 35 членове на Европейския парламент от Румъния, чиито мандат започна днес - 10-ти декември. Той припомни, че изборите за румънски евродепутати, които ще са гласа на румънските граждани в ЕП, се проведоха на 25-ти ноември. Той пожела на новите депутати много успехи в предстоящата година и половина, която остава до края на мандата им, който приключва през юли 2009 г., когато ще се проведат общите избори за следващия Парламент. Г-н Пьотеринг изрази надежда, че 13 от новоизбраните евродепутати, които са били членове на ЕП досега, ще помогнат на новите си колеги бързо да се интегрират в работата на ЕП.

Г-н председател, уважаеми колеги, с присъединяването си към Европейския съюз, България внесе уникален за Балканите и Европа функциониращ модел на толерантност. Той се основава на баланса между принципа за интеграция на малцинствата във всички сфери на политическия, социалния, икономическия и културен живот на страната, и принципа за запазване на етнорелигиозната им идентичност. Този модел посочи изход от задънената улица на междуетнически напрежения, в която така нареченият "възродителен процес" беше запратил България. Точно този модел възстанови добросъседските отношения между християни и мюсюлмани, като трансформира етническите конфликти в политически процес.

Фундаментална роля в развитието на българския етнически модел има Движението за права и свободи. ДПС, като най-голяма либерална партия на Балканите, отстоява правата и свободите на личността и защитата на малцинствата, произтичащи от закона, а не от произхода и вероизповеданието им, и въз основа на европейските ценности. За разлика от други съседни държави, дори при най-тежките репресии от страна на комунистическия режим, ДПС никога не се изкуши да използва методи на насилие, никога не подкрепи сепаратистки идеи или действия, а търси съгласието на всички демократични партии, както на национално, така и на европейско ниво, за решително противопоставяне на новопоявили се тенденции за етническа, расова или религиозна нетърпимост.

Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги, в навечерието на старта на ратификацията на договора от Лисабон и подписването на Хартата за основните права, искам да обърна вашето внимание към България и към обстоятелството, че за съжаление, българското правителство, неговата администрация и представителите на управляващата коалиция в Парламента все още са далеч от прилагането на някои от основните принципи, заложени в тези документи. Става дума за принципите на открито управление, прозрачност и най-вече за отчетност и отговорност при вземане на решения.

През последната седмица българските граждани станаха свидетели на поредния опит, чрез неясни критерии, правителството да осъществи скрито преразпределение на излишъка от държавния бюджет и да се даде възможност, тъй наречените "черни каси" на управляващите партии да усвоят средства по нерегламентиран начин. Това е поредният пример за липсата на политическа отговорност и прозрачност. То е доказателство за ширещата се в последните години политическа практика на власт да се идва и да се остава, не като резултат от свършена работа, а благодарение на купуване на гласовете на избирателите.

Като член на Европейския парламент, представител на най-голямата опозиционна партия в България и дясна политическа сила, изповядваща ценностите на Европейската народна партия, считам, че така изграденото статукво на политическия модел в България води до отчуждаване на гражданите от процеса на вземане на решение и увеличава усещането им за корупция. Ние сме готови в кампанията, която ще предприемем за популяризиране на договора от Лисабон и Хартата за основните права, да направим така, че да утвърдим принципите на ефективно и прозрачно управление, да убедим гражданите в ценностите, които двата документа носят. Благодаря.

Уважаеми госпожи и господа членове на Европейския парламент, към мен за помощ се обърнаха представители на българската Конфедерация „Защита на здравето”, която е учредена от 12 пациентски организации и защитава интересите на близо 1 млн. хронично болни българи.

Те алармираха, че през последните години лекарствената политика е източник на сериозно безпокойство за цялото общество. Въпреки че средствата отделяни от НЗОК за заплащане на лекарства бележат известно увеличение всяка година, с тях се купуват по-малко лекарства. В тези средства се включва дори 20% разходи за данък добавена стойност!

Българските пациенти са притеснени, че техни представители не са допускани за наблюдение и контрол при разходването на средствата за здравеопазване. Те настояват да бъдат включени в тези процеси, за да гарантират прозрачност и искат да бъдат предприети необходимите законодателни промени за това. След като години наред те отправят своите апели към българските власти и не получават адекватен отговор, те се обърнаха към ЕК и към Европейския парламент.

Повече от 1 млн. българи, които страдат от хронични заболявания не получават здравна сигурност и адекватно лечение срещу заплащаните от тях и всички нас данъци и задължителни здравни осигуровки. Наред с това проблемите в лекарствената политика водят и до затруднения в дейността на над 80 европейски фармацевтични производители, а съмненията за непрозрачност на търговете и доставките са проблем за всички.

Затова, от тази висока трибуна, се обръщам към българските власти да отговорят на исканията на пациентите и, вярвам, всички в тази зала ще подкрепят каузата за повече прозрачност и гражданското участие в процесите на вземане на решения в българското здравеопазване.