Той беше най-добрия ловец. Има най-много ударени прасета, кучетата са му най-обучени в цялото село. Беше строителен бригадир. Майстор на грубия стоеж. Дълги години водеше групи по различни места из България. Взимаше със себе си и 30-годишния си син Георги. Дори от тази година преотстъпи бригадирството на него. Като че ли е знаел. Затова и хората го обичаха и уважаваха. Казват, че е прието за мъртвите да се говори добро или нищо, но словата за Николай наистина могат да са само хубави. Така описва своя роднина кметът на Припек Филип Хитов. Баща му и застреляният на 19 ноември в района на село Лебед по време на лов 52-годишен Николай Хитов са втори братовчеди.

Началото на трагедията в Припек е дадено миналата събота. Група от около 12 ловци от дружинка “Рогозче” се събират на площада в селото. Часът е близо 7.30. Ще ходят за диво прасе. Председателят им Боян Шиков е болен и няма да може да дойде. Заместникът му Диян Колев също не се чувства добре и пропуска пусията. Ръководител ще бъде Николай. Прави инструктаж. Казват си да не стрелят по невидими цели, защото е мъгливо…И без това той знаеше къде ходят глиганите, по кои места се крият. Кучетата му ги надушваха отдалече. Прекрасно обучени, споделя Младен Касабов. Той и бай Кольо взели авджийски тапии заедно през 1991 г.

В началото определят ареала на ловуване. Ще ходят в района на калето Устра. Бай Кольо и още един ловец са гоначи заради кучетата си. Една група застава на крепостта, други чакат около върха, а трети - в покрайнините на Лебед. Разстоянието между тях е голямо. От ловци до ловци най-малко по километър е имало, пояснява Боян Шиков. Той пък го разбрал от участвалите в пусията колеги.

Кучетата намират група прасета на крепоста и ги подгонват. В този район Кольо е гърмял по глиган, но не улучил. Дивеча тръгва надолу и минава покрай авджиите в местността “Кечи мезар” /кози гробища/. В този район са паркирани и колите, с които са дошли.

Кучетата обаче продължили след животните. Ловците пък развалили пусията и всеки тръгнал към автомобилите. Николай и Мерджан, другият авджия с кучета, продължили след гончетата. Непосредствено под местността “Кечи мезар”, в едно гъсто обрасло с растителност дере, кучетата се спряли. Започнали да лаят. Бай Кольо казал на Мерджан да заобиколи и да дебне от другата страна на дерето, за да не избяга глигана.

Момчето преминало на другия скат, където среща брата на Кольо Димитър. Двамата се разбират да заемат позиции един над друг. Виждали добре и отсрещния ловец. Тримата заградили мястото от всички страни. Не виждали нищо, само кучетата лаели.

По някое време Мерджан и Димитър чуват изстрел. Според тях е стрелял Хитов. Оцелялото прасе се насочва към тях. Мерджан стреля два пъти. Първо със сачми, а след това с бренеке. Дивеча пада. Минута след втория изстрел Димитър чува хрип. Часът е близо 11.30. Прозвучал като задавен звук. Набегом отива към мястото - обрасла с папрат изоставена градинка. Вижда брат си легнал по гръб. На едната му страна е пушката, която е отворена. В нея - един гръмнат патрон и един цял. Развикал се за помощ. Чуват го ловците от “Кечи мезар”. Пръв пристига Борислав. Помислили, че прасето го е ударило. Опитали да го свестят - отваряли му устата да му вадят езика. Когато Борислав го хваща за гърба, за да го изправи, вижда кръвта по ръцете си…

В първия момент Мерджан изпада в паника. Помислил, че фаталният изстрел е негов. Логиката обаче сочи друго. Той е с лице към простреляния мъж. Куршумът е влязъл от гърба. Разкъсал е аортата и е спрал под ребрата. Чутите изстрели били три - първият на Николай, а другите - на Мерджан.

По всичко личи, че третият и фаталния четвърти изстрел са се препокрили. Отначало никой не си признава. Едва след разпитите в полицията 20-годишния Кемал от Великденче споделя, че виновният е той, казва Боян Шиков.

Не сме видяли кога това момче слезнало надолу към дерето. Той трябваше да стои при колите и да чака кучетата. Обаче когато чул лаят им, тръгнал да трепе глигана, добавя Младен Касабов.

Не вярваме да има умисъл. Та те бяха приятели. Дори това лято Хитов помогна на семейството на Кемал при изграждането на обор. Баща му Джемил е в дружинката от дълги години. Говорих с младежа. Обясни ми, че видял бягащото куче и шумолене в храстите зад него. Не забелязал ясна цел. Помислил си, че прасето гони псето и стрелял с бренеке, добавя Боян.

В суматохата между изсрела и пристигането на линейката около 14 часа Кемал успял да звънне по телефона на брат си. Понеже имал две пушки, го накарал го да донесе втората, която не взел на лова, и да прибере тази, с която е стрелял. Това станава ясно едва около 20 часа в съботната вечер. Неволният убиец е в шок. Дори припадал на няколко пъти. Баща му Джемил съобщил на останалите кой е виновен за нелепата смърт на Николай Хитов…

На погребението в неделя имаше над 300 души. Толкова народ не помня откога не се е събирал, казва кметът Филип Хитов.

Всички в Припек са единодушни, че след кончината на бай Кольо селото осиротява. Сираци остават двете му дъщери Росица и Събка и синът Георги. Всички те вече имат нови семейства, с по две деца са. Кемал също е бил на погребението. Може би ще прозвучи странно в днешните изнервени дни, но Хитови нямат претенции към убиеца. Не искат и кръвнина.

Мечтата на Николай била да бъде животновъд. От работата по строежите скътал 5 хиляди лева, с които искал да купи овце. Дори си имал кошара над селото. Смятал да зареже гурбета из страната и да се отдаде изцяло на новото поприще. С жена му Бистра си имали и две крави. Задружно семейство били. Помагал на децата си постоянно. Дори купил на Георги “Опел”, а той си карал стария полски “Фиат”….

Да се приемат все нови и нови ловци без необходимата подготовка, без необходимия опит, това е страшното. Когато карах курсовете в института в Кърджали се обучавах в продължение на три месеца. Познавахме наизуст законите и правилата. Ловец съм от 30 години. От 20 съм председател на дружинка. Когато я поех бяхме 16 човека от различни населени места. Такива инциденти не се случваха. Обаче настана масово приемане на ловци всяка година. Не са виновни хората, закона е такъв. Дава възможност. Ловните сдружения, за да печелят пари, правят курсове и взимат такси, възмущава се Боян Шиков.

Вече няма смисъл да ходим на лов. Като го няма Кольо оставаме без познавач. Кучетата му пък само него слушаха. Не ми се и ходи, през сълзи признава Младен Касабов.