Близо 8 хилядолетия на терасата край река Върбица до днешното село Седларе, покрай пътя от Беломорието през Маказа, са живели хора, които са съхранили свои обичаи и традиции, недокументирани досега от археолозите на друго място. Първите следи от човешко присъствие е селище от неолита – 8-7 хилядолетие преди Христа. Тази година бяха проучени на терасата други две последователни селища – от ранножелязната епоха – 8 век преди Христа и от времето на късен Рим или ранна Византия – 4-5 век. Следва малко прекъсване и през 11 век отново е изградено селище, което загива от пожар в средата на 13 век, пише „Нов живот”.

Най-озадачаващото, на което над 20 години изследователите не могат да намерят обяснение, са ями, в които са извършвани ритуални практики, очевидно езически, през 11-12 век, когато в Източните Родопи християнството е било вече категорично наложено. Учените имат основание да смятат, че традицията датира още от желязната епоха. Тази година попаднаха на по-ранни ритуални ями, които обаче остават да бъдат проучени догодина.

Това са на едро изводите от разкопките през това лято на екипите на археолозите от Археологическия институт с музей при БАН, медиавистът Катя Меламед и праисторикът проф. Ани Радунчева заедно с археолога от Историческия музей в Кърджали Милен Камарев.

Проучванията край Седларе започват още през 1976 г. с праисторическата селищна могила със средновековно укрепление на върха и църква от 12 век в подножието. Впрочем, разкопките на могилата още не са завършени. Прекъснати са през 1989 г.

Сегашните, които започнаха през 2007 г. са спасителни по трасето на бъдещия път за Маказа – лента с ширина 20 м. и дължина 150 м., която минава покрай могилата. Финансират се от Агенция „Пътна инфраструктура”. В тях участват още два екипа.

Предизвикателството за учените е да намерят обяснение на вече споменатите ритуални ями, датирани от 11-12 век. Първите 5-6 са открити още през 80-те години. Досега са намерени над 50. Разположени са на запад от средновековния некропол от 12-13 век.

Диаметърът на ямите е метър, метър и петдесет сантиметра. В тях са хвърляли въглени и пепел, силно горели камъни от друго огнище, може би домашното. Освен това има парчета керамика от различни епохи, като най-късната е от 12 век. Очевидно са я събирали наоколо. Има животински кости от сурово месо. И непременно парче желязо. При първите разкопки през 80-те години в такава яма е намерен типичен тракийски извит къс едноостър меч – махайра, който се появява през 7-6 век преди новата ера.

Според Катя Меламед, може да се намерят вероятни обяснения във фолклора. Известно е, че Родопите са регион, където традициите са силни. Възможно е да става въпрос за практики посветени на почитта към прадедите. Ила за предпазване от зло. Има още няколко хипотези.

Други интересни въпроси, на които изследователите ще търсят отговори, са свързани с характерната за региона керамика. Независимо, че е различна от тази в равнината, са категорични, че обитателите на терасата край Върбица в последователните селища в продължение на хилядолетия, са едни и същи и най-вероятно са траки.