Във вторник ветеринар от немската неправителствена организация „Tierhilfe Sriden”/помощ за животните/ за четвърта поредна година кастрира безплатно кучета в приюта „Подай лапа” в Кърджали и дари лекарства и консумативи за работата на манипулационната.

Д-р Димо Димов е собственик на частна ветеринарна хирургическа клиника в София, преподавател във Ветеринарния факултет към Лесотехническия университет и управител на един от кучешките приюти в столицата, който е създаден от „Tierhilfe Sriden”. Организацията и той лично участваха преди 4 години в благоустрояването на приюта в Кърджали така, че да отговаря на съвременните изисквания за хуманно отношение към животните.

Операциите бяха извършени по правилата на добрата практика на ветеринарната медицина, с упойка. На госта асистираше д-р Николай Каснаков, който обслужва приюта по договор с общината. Двамата лекари обсъдиха професионални въпроси и обмениха опит.

След операцията животните остават за седмица или десет дни в приюта, докато се възстановят, и след това се връщат на местата, където са заловени, обясни д-р Каснаков. Според новия закон, кастрираните кучета се маркират или с чип, което е прекалено скъпо за Кърджали, или с татуиран номер. В момента ги бележат като режат крайчето на едното ухо, за да не ги ловят и водят в приюта повторно. Поръчани са клещи за татуиране и всеки момент ще бъдат доставени. Проблемът при татуировките е, че могат да се видят едва след като животното бъде заловено. Но поне няма да го оперират повторно.

В приюта ги обезпаразитяват, ваксинират срещу бяс и ги кастрират. Гражданите, които желаят, мога да си осиновят. За съжаление, рядко има кандидати. За тази година са само петима. Едно от осиновените от юни е пазач на метеорологичната станция.

В момента в приюта има немска овчарка. Кучето заловено преди седмица на трети етаж в бл. 104 във „Възрожденци” по сигнал на гражданка. Досега никой не го е потърсил. Има и две хъски, доведени от граждани.

В София също малко хора осиновяват, каза д-р Димов. Много повече са тези, които довеждат в приютите домашните си любимци, които са им омръзнали.

Независимо, че приютите са с все по-добри условия, проблемът със скитащите кучета засега си остава неразрешен. За да започне да намалява популацията им, трябва 70% от животните да са кастрирани, обясни д-р Димо Димов. Но не успяваме да насмогнем на размножаването им. Още повече, че и хората изхвърлят нежеланите кучета.

Наложително е да се кастрират и домашните, но за да става, трябва да има повече контрол от страна на общините. В София засилват проверките дали хората ги разхождат на каишка, с намордник и паспорт. За кастрираните кучета столичани не плащат такса, но въпреки това повечето не си правят труда да ги регистрират. И в Кърджали регистрираните се броят на пръсти.

Кастрирането удължава живота на животните, твърди д-р Димов. В клиниката му годишно правят около 1000 операции. Кучетата страдат от същите заболявания, като хората, но най-чести са туморите на размножителните органи, твърди той. Ако се кастрира на 6 месеца, преди да се е разгонило, рискът от рак се свежда до 0,05%. С възрастта се увеличава, особено при женските.

В България битува схващането, че кастрирането осакатява животното, коментира докторът. Всъщност хормонални препарати са изключително вредни, особено на таблетки.

В Кърджали кастрирането на женско куче струва от 35 до 70 лв в зависимост от възрастта, килограмите, дали е бременно. Кастрирането на мъжко е 20 лв. Извършва се във всеки ветеринарен кабинет. В този в приюта не оперират кучета на граждани.

В София таксата за кастриране е 50-60 лв за мъжко и 80-140 за женско.

Да не разнасят зарази бездомните песове, зависи главно от хората, подчерта д-р Димов. Най-опасната зараза – тенията, се разпространява, когато кучетата се хранят със заразени сурови вътрешности от домашни животни. Тревопасните и човекът са междинният приемник, в който се развиват ларвите. Те се загнездват най-често в дробовете – черен и бял или в мозъка, обвити в мехури, които в определен момент се пъпкуват и отделят нови мехури. Като се разрастват, унищожават органа. Лечението е оперативно, но в 90% от случаите дава рецидиви, защото не успяват да изчистят всички разсейки. Възрастният паразит се развива в организма на кучето, което е изяло заразени вътрешности. Размножаването става, като в изпражненията им се отделят членчета от тенията, които полепват по растенията. Тревопасните се заразяват като пасат. Хората - когато се хранят с немити ръце или не измиват зеленчуците. Така кръгът се затваря.

Докторът обясни, че случаите на заразени с тения са по-чести в селски райони, където скитащите кучета имат възможност да ядат сурово месо. За щастие, редки са и случаите на бяс, който обикновено се предава от диви животни.

Кърджали Прес