В навечерието на 1 ноември – Ден на будителите, учениците от VІІа клас в СОУ „Петко Рачов Славейков” проведоха нетрадиционен час по български език съвместно със студентите от филиала на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Тема на занятието бе „Може ли днес учителят да се нарече будител?”

Седмокласниците представиха резултатите от предварително проведената анкета с представители на три възрастови групи: баби и дядовци, родители и студенти. Въпросите в анкетата са целенасочени, задълбочени и дават възможност на отговарящите да изразят отношението си по актуални за обществото ни проблеми.

Всички анкетирани възрастни имат преки впечатления от живота в училище. По-голяма част от тях знаят, че 1 ноември е само български национален празник и че на този ден се отдава почит на българските просветни дейци и революционери.

На въпроса кои са най-ценните качества, които определят учителя като будител /от 10 да изберат 5/, преобладават следните отговори: 1. интелигентност; 2. да събужда любознателност; 3. критичен; 4. търпелив; 5. всеотдаен към работата и децата.

Интересни размисли провокира отговорът на следващия въпрос: „Какво беше отношението на преподавателите към учениците по Ваше време?” Никой не е посочил отговора „Продължават да бъдат отговорни и критични”. Усеща се носталгично настроение относно това дали сегашното образование е на ниво, дали всички учители си вършат работата с любов и могат ли да се нарекат будители. Повечето баби и дядовци са на мнение, че по тяхно време нещата са били по-различни, че желанието на учителите да дават знания е било по-голямо, отколкото сега.

Втората група анкетирани са родителите. На въпроса кои качества определят учителя днес като будител преобладават отговорите: интелигентен; да събужда любознателност; партньор на учениците; всеотдаен; търпелив. Проличава родителската загриженост по посока партньорство във взаимоотношенията. Ако имат възможност да избират учител за своето дете, родителите биха желали той да притежава следните качества: мотивиран да работи; да разбира учениците и да ги подготвя за живота; професионалист; с личното си поведение да е модел за подражание; търпелив. 100% от майките и бащите са на мнение, че учителят трябва да бъде критичен към учениците, но без да накърнява тяхното човешко достойнство. На въпроса какво разбират под отговорно преподаване всички родители са на мнение, че „... с ежедневната си работа учителите трябва да развиват творческо мислене у своите ученици и духовно да ги обогатяват”.

Ето и по-интересни отговори на молбата да се продължи изречението: „Българският учител днес е ...”:
„... обичан, докато учи децата ни и критикуван, когато поиска достойно заплащане за своя труд.”
„... поставен пред предизвикателството на новото време: да бъде истински будител.”
„... будител по дух и непризнат като труд.”
„... не толкова уважаван, колкото трябва да бъде.”
„... с най-благородната професия.”
„... будител.”

С отзивчивост и искреност се отличават и отговорите на бъдещите учители – студентите от филиала на ПУ. От анкетираните 15 студенти само трима отговарят, че е важно да имат висше образование и са нямали друга възможност да го получат. Преобладава отговорът, че работата с учениците ще им даде възможност да реализират най-доброто от себе си. Те са на мнение, че обучението в университета частично им помага да продължат традициите на будителите днес. Най-ценните качества за учителя според тях са: да събужда любознателност; интелигентност; партньор на учениците; да провокира готовност за сътворение на бъдещето; всеотдаен към работата и децата.

Интерес предизвика презентацията, в която се направи обобщение на частичните отговори от анкетата. Всички участници без колебание отговарят, че 1 ноември е само български празник, но той все още не се е наложил трайно в живота на българите. Преобладава желанието съвременният български учител да е интелигентен; професионалист; партньор са детето; с личното си поведение да е модел на подражание; мотивиран да работи; търпелив.

Извод: От направената анкета и от личните си впечатления седмокласниците и студентите са на мнение, че българският учител днес може да се нарече будител, че в основата на поведението е преди всичко себеуважението.

Студентите с възхищение отбелязват обстановката, в която се намират. Кабинетът по български език и литература в СОУ „П. Р. Славейков” сбира в едно традиции и съвременност. Невероятният стенопис, напомнящ разказите на Йовков и Елин Пелин, богатата библиотека от справочна и художествена литература, съвременните технически средства допринасят за творческия дух и атмосфера.

В приятелски диалог се открои тезата, че въпреки нелекото битие, различните поколения продължават да се прекланят пред учителската професия. Всички осъзнават, че учителите са тези, които ги възпитават в любов към знанието и живота. Те са хората, изграждащи нравствени идеали и насочващи развитието на детето.