Здравей Кърджали! Щастлив съм да видя толкова много приятели от любимия ми град Кърджали, от Ивайловград, от Крумовград и Аврен, от Момчилград и Ардино, от Джебел и Припек, от Черноочене, от цяла Родопа планина! Благодаря ви, че сте тук, благодаря ви, че сте заедно. Преди няколко дни един от моите опоненти беше казал в една тясна стаичка пред 37 души, събрани в хотел “Арпезос”, че Георги Първанов го е страх да се появи в Кърджали. Вярно ли е?! Аз наистина нямам думи, за да изразя своята признателност затова, че днес всички вие сте тук. Това огромно пространство се оказва не в състояние да побере всички желаещи да участват в нашия празничен митинг-концерт. Вероятно ще трябва да поръчаме на областното и общинското ръководство, да направи стадион като “Васил Левски” за следващите ни срещи.

Уважаеми госпожи и господа, драги сънародници, искам преди всичко да изразя своята благодарност към всички онези, които подкрепиха кандидатурата ми заедно с вицепрезидента Марин. Към онези стотици български творци, дейци на културата и интелектуалци като Валери Петров, Светлин Русев, Стефан Данаилов, Любомир Левчев, Емил Стойчев, Вежди Рашидов, Иво Папазов – Ибряма, Николай Овчаров, Нешка Робева. Не мога да не спомена и своята дълбока признателност към кърджалийския инициативен комитет, към всички онези мои приятели и другари, с които през изминалите десет години сме водили своите политически битки, споделяле сме и мъка и радости.

Благодаря на шампионите на България, защото всички днес, заедно с Веско Топалов, Албена и Максим, с Данчо Йовчев, с нашите волейболисти и баскетболисти, с борците, щангистите, всички ние сме един национален отбор, който има една цел, една кауза. Благодаря на кметовете от цялата страна. Радвам се, че с нас са военно-патриотичните съюзи, социалните организации. Няма как да не съм благодарен на всички онези 230 000 български граждани, които за по-малко от три дни събраха необходимите подписи, за да бъде издигната нашата кандидатура. Казвам всичко това, за да е ясно: моралната победа е вече извоювана. Остава на 22 октомври да я материализираме, и аз съм убеден в това.

Само преди няколко дни, драги сънародници, имахме удоволствието да чуем една хубава вест-България вече е член на Европейския съюз! Реализирана е една десетилетна мечта на поколения български граждани. И това стана в резултат на усилията на няколко правителства, но преди всичко, заради това, което направи последният парламент. И ние трябва да бъдем признателни за това. Постигнахме го при условия, по-благоприятни, отколкото мнозина очакваха. Без предпазни клаузи, България е част от голямото европейско семейство, към което винаги е принадлежала от времето на Перперикон и Татул, от времето на варненското съкровище в Старосел. Днес и по-скоро след три месеца българската азбука ще бъде третата азбука, на която ще се пише в Европейския съюз. Припомням това, защото беше време, когато моят предшественик искаше да се откажем от славянската азбука, за да бъдем по-лесно приети. Какво по-достойно от това днес България да представлява славянския свят в Европа.

Но нека да не смятаме, че работата е приключена. Предстоят ни много усилия. Усилия, за да можем да постигнем онова, към което винаги сме се стремяли. Да бъдем българи в Европа, но да живеем по европейски тук, в България. Няма как, скъпи приятели, тук в Кърджали, да не сложа акцент върху основното послание в моята предизборна кампания. Да, аз имам амбицията, претенцията за тези пет години неотстъпно и последователно да съм бил държавният глава на всички български граждани. И ще остана такъв и през следващите пет години. Казвам това, защото и днес определени сили се опитват да превърнат Кърджали в арена, в територия за сблъсък на етническа и религиозна основа. Няма да стане! Аз най-добре знам, че Кърджали е по-скоро символ на етническа и религиозна толерантност и на битово и на религиозно равнище. И ние трябва да дадем урок, сериозен урок, на всички онези търсачи на силни усещания в политиката, които след като разбраха, че е изчерпан потенциалът на идеологическото противопоставяне, на антикомунизма, решиха да потърсят ново убежище в псевдонационализма, в омразата. Няма как да не си спомним в този миг, защото изборът е изключително важен, онова, което патетично беше заявил сам Гьобелс: колко красиво е да мразиш! А нашите последователи на Гьобелс просто биха казали- най-обичам да мразя. И те трябва да получат своя урок тук, именно в Кърджали. Защото стига толкоз омразата и злобата са изцеждали енергията и силата на българската нация. Стига сме губили енергия в това тежко противопоставяне вече 17 години. Имаме нужда от едно ново единение. Единение, което има своите корени преди всичко в историята. В нея, разбира се има много неща. Но това, което съм длъжен да припомня, е че тези 5 години аз съм скланял глава пред много български паметници, в това число и войнишки. От Исперих до Якоруда на много от паметните плочи можеш да прочетеш имената на Георги и Иван, но и на Мехмед и Хасан. Тоест българи, турци, роми, арменци , всички те са се жертвали, давали са живота си за свободата на Отечеството. И това трябва да бъде припомняно настойчиво на всички онези, които днес искат да ни противопоставят, да ни сблъскат. Но ние няма да черпим сили, самочувствие само от историята. Българският патриотизъм, българското родолюбие трябва да намери своите нови послания и в съвременните достижения на българската нация. Аз съм еднакво горд, когато виждам успехите на блестящи български творци като Емил Стойчев, Светлин Русев и Вежди Рашидов в Париж или Брюксел. Еднакво горд съм да видя успехите на такива невероятни български изпълнители като Христина Ангелакова и на Иво Папазов – Ибряма на световните сцени. Всички ние, сигурен съм, се изправяме в патриотично вдъхновение, вероятно и с насълзени очи, когато българският трибагреник се вдига, когато нашият химн звучи, когато нашите шампиони печелят победи, независимо дали те се казват Петър, Осман или Армен. И в това е силата на българската нация. Силата е в нашето единение.

А тук в Кърджали аз идвам да кажа ясно, че няма място повече за етнизиране на политиката. Политиката ще бъде полезна на Кърджали, на смесените райони, на България, когато почне да произвежда решения за всеки един от вас, за вашите общини. Политиката ще бъде полезна тогава, когато отваряме повече пътища, както го направихме преди една седмица на Перперикон. Политиката ще бъде полезна тогава, когато отворим България и региона, Родопите към нашата южна съседка. Така както ще го направим с новите контролно-пропускателни пунктове. Политиката ще бъде полезна, когато дадем шанс за предприемачите, за гражданите в региона, да използват по-ефективно средствата от европейските фондове, и ние ще го направим. Политиката ще бъде полезна тогава, когато решим проблемите на здравеопазването и образованието на Кърджалийски регион , така както аз съм се опитвал да го правя започвайки от Припек и завършвайки в Кърджали. И това ще бъде моя неотстъпна линия и в следващите пет години. Що се отнася до кампанията, ние ще правим кампания, различна от всички онези, които ни предлагат агресия, предлагат ни омраза. Ние ще правим кампания с настроение, със самочувствие, както подобава на истински победители. Победа!