![]() |
|
| ||
|
| ||
| 02.10.2005 |
|
След 13 века отец Боян отслужи водоствет в най-стария храм в Родопите
С молебена се сложи край на тазгодишната археологическа експедиция на скалния град Перперикон. Националната среща събор се проведе в неделя, на 2 октомври. Тя е под патронажа на кмета инж. Хасан Азис и областния Ангел Коджаманов. Още в ранни зори хиляди от Кърджали и други части на България започнаха да се събират в подножието на хълма. Специално за събитието бяха организирани и безплатни автобуси, които тръгваха от областния град. Пръв от официалните гости дойде поетесата Надежда Захариева, зам.-министър на културата. Тя разговаряше с кмета и областния управител за основните проблеми на културата в града ни. Бавно хората започнаха да се изкачват нагоре по хълма. По тясната пътека проф. Овчаров запозна Надежда Захариева с богатата история на Перперикон. Той й каза и кои са основните проблеми, които стоят пред тях. Подчерта, че е важно да има добра инфраструктура, както и консервация на обектите.
Хората минаваха по ноовоткритата южна порта, за да се изкачат до епископсктата базилика. Горе на върха се бяха събрали депутати, бизнсмени, общественици, журсналисти, стотици обикновени люде. Тошо Пейков, директор на фонд “13 века България” снимаше амвона в базиликата. Директорите на Историческите музей в Смолян, Стара Загора и Хасково също разглеждаха града на траките, доказващ величието на древните. Дипломати разучаваха историята на Скалния град, за да пренесат за пореден път славата му извън пределите на страната. Фотографите на най-големия всекидневник на източните Родопи вестник “Нов живот” дебнеха официалните гости да ги хванат с изплезени езици.
След службата археологът разказа накратко сна присъстващите историята на Перперикон и на базиликата. Църквата е от края на 4 и началото на 5 век. Тук са кръщавани първите траки в специален басейн. Амфората, с която са поливани, си стои на мястото. Храмът спира да функционира през 6-7. Все още не се знае защо. Проф. Овчаров подчерта, че тук са наслоени три пояса строителни съоръжения. Най-отгоре са били помещенията на турските войски. През 1386 г. Прперикон е бил гарнизонен център на турците. И под тях археолозите откриват епископската църква. Запозна хората и с намеренията на екипа следващата година да започнат да копаят на запад.
Ние търсим разширяване кръга на нашите приятели. В Кърджали и региона живеят мъдри и добри хора, независимо от кой етнос са и на кой Бог се молят. Дано да отнесете в сърцата си най-добри чувства за Крджали, заяви областният управител Ангел Коджаманов. Перперикон ни дава още една страница от многовековната история на планината. Дава ни и самочувствие, че сме наследници на древен народ, каза кметът инж. Хасан Азис и пожела на археологическия екип да са живи и здрави и още успешни години. Народ, който е стъпил на такова място, не може да бъде слаб народ, обърна се към хората Надежда Захариева. Догодина, когато започне новият археологически сезон, колите няма да затъват в калта, обеща Димчо Михалевски. Думите му бяха посрещнати с ръкопляскане от събралите се.
След това настана най-веселата част от събора. На опашка пред кебапчията се наредиха и обикновени люде, и депутати, и зам.-министри. Продаваше лично кметицата на село Горна крепост. И хора се извиха на полянките. Две-три кучета щъкаха нагоре-надолу. Някаква жена се обадила в полицията, за да съобщи, че “ограбват Перперикон” и блюстителите на реда да проверят какво става. Оказа се фалшива тревога. Докато едни се забавляваха, други работеха. Тези, които бяха наети да копаят на Перперикон, смъкваха от върха едно по едно дяланите камни от епископскиия амвон и ги качваха в камион. Амвонът беше пренесен в Историческия музей в Кърджали, където всеки любознателен човек може да го види. Най-накрая докараха и трите чевемета, дар за гостите от проф. Николай Овчаров. Най-доволни от всички май бяха 120-те работника, които се включиха в експедициията “Перперикон 2005”, защото в неделя те получиха заплатите си. Веселбата продължи до късни доби. Всички си пожелаха този събор да стане традиционен и да се провежда всяка година. По този начин да се ознаменуват и успешните разкопки на Скалния град. Кърджали Прес |
| Версия за печат |
| Назад към Заглавна |
|
||||||||||||