Две корабчета превозват пътници във водите на язовир “Кърджали”. Има и един плаващ ресторант. Те са подложени на строг контрол, за разлика от тези в Македония, коментират запознати. При нас е в сила европейското законодателство, което стриктно следи за изправността на плавателните съдове. На контрол са подложени и понтоните.

Двете корабчета – “Калиакра” и на плаващата таверна “Моби дик”са регистрирани и пригодени за превоз на пътници. Те са с редовни документи, минават всяка година технически преглед. Проверяват се редовно от Държавна инспекция “Морска администрация”. Управлявят се от хора с правоспособност. Подобно е и положението с плаващият ресторант “Арабела”. Той има нужните документи за изправност, квалифициран персонал, който го управлява. Подсигурен е с 16 балона, пояси, спасителни жилетки. Тук по-скоро е опасно, когато някой от почерпените пътници реши да поплува, коментират собствениците.

Не така стои въпросът с частните лодки, които не са изрядни технически, още повече че в повечето случаи тези, които ги управляват нямат опит, коментира собственикът на кораба “Емона” Мирослав Шопов. Всеки може да си купи лодка и да пори с нея вълните. Но дали тя е сигурна, дали няма да причини инцидент във водите, за това не мисли. Липсва ни морска култура, отношението към сигурността го няма. Докато по морето капитаните гледат сериозно на това, тук по язовирите, да се бди за сигурността, е рядко.

Според запознати причината, че собствениците на плавателни съдове не ги регистрират, са високите такси, които трябва да плащат. На първо място пред всеки, който има плавателен съд, е сигурността на пътниците, казва Шопов. Задължителни са спасителните плотове, жилетките, поясите. Пожарогасителите не трябва да се подценяват, защото пожарът във водата е много по-опасен, отколтото на сушата. На корабчето “Калиакра”, което също е негово, има 8 спасителни пояса, три плота, които могат да поемат по 8 човека, около 40 спасителни жилетки. На борда могат да се качат 24 човека.

“Емона” е закотвен и не пътува точно заради факта, че може да се случи нещо подобно като в Охридското езеро. Не мога да поема отговорността да го пусна с пътници във водите на язовира. Язовирите са по-коварни от морето, не знаеш с какво може да те изненадат, категоричен е Шопов.

Собствениците на кораби казват, че не са чували никъде у нас да се правят инструктажи на пътниците. А би трябвало да ги има, казва Мирослав Шопов. Когато на борда има деца е нащрек, дори превентивно настоява да носят спасителни жилетки. Трябва да всеки да поема отговорност за хората, които са му се доверили. Може би е нужно да има бордови дневник и книга с инструкции на всяко корабче, казва Шопов. Кърджали е град, който може да се похвали с добре подготвените си и многото на брой капитани. От тази гледна точка можем да се доверим на тези, които управляват плавателните съдове по нашите язовири, твърди Шопов. Курс за правоспособност се организира и в нашия град.

Документите за годност на кораб се издават от държавните органи за инспектиране на корабоплаването, включени в системата на Дирекция “Морска администрация”. Преди това се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че състоянието на корпуса, механизмите, системите и уредбите на кораба, броят, квалификацията и организацията на екипажа удовлетворяват изискванията за безопасност и че съдът е годен да плава по предназначение в указан район. Това се прави всяка година.