Уникален петроглиф, над 350 тракийски скални ниши и останките от 2 жилища от ранножелязната епоха, средновековна щерна, третата открита досега в Родопите, скална монашеска килия – скит, средновековно жилище и погребение на млада жена. Това са по-наедро резултатите на археолога Георги Нехризов и екипа му от 20-дневното проучване на скалистото възвишение Глухите камъни над Малко градище на границата между хасковските общини Любимец и Маджарово. То е свързано със седловина със съседния връх Света Марина, където има развалини на средновековна крепост и изворче с може би минерална вода – с мирис на сяра.

За този обект се говори в последните години. Директорът на Националния археологически музей Божидар Димитров и нашумялата археоложка Даниела Агре излязоха с твърдения, че тук под гъстата като джунгла гора от липа и дъб, обрасли в бръшлян, се крие тракийски култов комплекс, който може да затъмни Перперикон.

Глухите камъни като предмет на археологически интерес споменават още в началото на 20 век братята чехи Карел и Херминегил Шкорпил. Теренни обхождания в края на 70-те години прави с екипа си именитият археолог Иван Венедиков. Интерес проявяват Александър и Валерия Фол и много други археолози. Но никой не предприема сериозни проучвания.

С изключение на иманярите. Възвишението е като швейцарско сирене от изкопите им. Наскоро взривили развалините от средновековна църква на върха. Пробили 10 м. дупка в скала.

Тази година с финансиране от община Любимец Нехризов предприе първите наистина систематични проучвания. За съжаление, само за 20 дни с 5 работници и неколцина студенти. Но смята да продължи и през следващите години, защото обектът наистина е интересен.

Постарахме се да заложим достатъчно сондажи, за да се ориентираме коя част от възвишението е била обитавана, кога и от кого, обяснява Нехризов. Избират места, за които няма риск естествената ерозия да е объркала културните пластове. Не пропускат да проучат иманярските изкопи, за да спасят каквото може. И получават награда за усилията си – сондажът на една от горните тераси се оказва уникален – под разрушения от средновековието попадат на дебел повече от метър културен слой от ранножелязната епоха, с напълно запазени 9 пласта, без никакви вмешателства от следващи епохи и много наситен с керамика, предмети на бита, животински кости, сечива и идолчета. Той съдържа свидетелства за непрекъснат интензивен живот тук в продължение на над 150 г. Досега са открили следи от две къщи, съществували в различно време, може би със стотина години разлика. Това е уникален шанс да проучим културата и бита на траките без намеси от следващи епохи, коментира археологът.

Къщите са били със стени от преплетени пръчки, обмазани с глина. Подовете са били от трамбована глина, със замазка отгоре. Тези жилища са били тук някъде около 1200-1000 г. преди Христа. Разположени са били между скалните ребра, които се спускат от север на юг по ската и осигуряват защита откъм изток и запад.

В един момент по някаква причина хората напускат хълма. Следи от човешко присъствие се появяват чак в късната античност и средновековието. Това разбраха археолозите от сондажите. Очаквахме обектът да е със сложна стратиграфия и многопластов, но се оказа, че не е точно така, коментира Нехризов. Но сметка на прекъсването от около 1000 г. на живота на хълма свидетелствата за траките са много важни.

Другите ценни находки от проучванията тази година са щерната и монашеският скит в скалата на върха. Изсечена в нея стръмна стълба на около две трети от височината прави чупка на ляво и продължава до площадката с водохранилището. Предишните проучватели са смятали, че тя има култов характер. Такова било и мнението за изсичането на върха, че е олтар или някакво друго култово съоръжение. Разкопките разкриха, че е щерна, третата известна засега в региона, изсечена в скала. Размерите й са приблизително 4 на 5 м., дълбока е 3 м. Около нея има допълнителни изсичания, а също и следи от зид, казва Нехризов. Най-вероятно е била надзидана, имало е улеи, които да отвеждат дъждовната вода от околните скали, а може и сгради. Възможно е да е била и покрита, за да се пази чиста водата. И тя е пострадала от иманярски нападения.

Според археолога, изсечена е през късната античност или средновековието, когато е имало достатъчно съвършени сечива, които позволяват да се удари със сила. За това говорят едрите следи по камъка. Той прави сравнение с техниката на издълбаване на нишите – там стените са много гладки. Причината е, че се е работело с несъвършени сечива, с които камъкът се отнема малко по малко, обяснява археологът.

Пак на базата на техниката на дялане той предполага, че помещението в подножието на скалата не е тракийска гробница, каквито хипотези са изказани от колегите му по-рано, а монашески скит и е направено през средновековието. Възможно е да е било гробница, но да е била доиздълбана по-късно, коментира Нехризов. И припомня, че гробниците обикновено са засводени, най-често с овална форма. По друг начин са оформени и входовете им. Това помещение е почти правоъгълно. Покрай стената вдясно е оформена тясна пейка.

Интересна задача пред археолозите е да намерят обяснение на улей в скалата, който води от водохранилището до корито издялано отвън вдясно от входа. Отляво са започнали да дълбаят, вероятно друго помещение, но са се отказали.

Възможно е да има връзка на скита с църквата, чиито развалини са на метри от него. Ако се съди по зидарията вероятно е ранновизантийска. След иманярски нападения над нея в продължение на 10 г. миналата зима е взривена. Нехризов си спомня, че е имало следи от стенописи. Догодина планира да покани колега специалист по средновековието, който да проучи църквата.

Има места между скалните разломи, които притежават впечатляващо мистично излъчване, истински естествени храмове. Не е изненада, че са осеяни с ниши. Археолозите продължават да гадаят какво точно е било предназначението им. Единственото, което може да се смята донякъде сигурно е, че са за култови цели. Такива ниши има по поречието на Арда и никъде другаде по света.

Ниши в скалите има и на други места, но са различни и от друга епоха. Като например по северния склон на Акропола в Атина от късната античност. В тях са поставяли статуетки.

Нито във, нито под тракийските ниши има някакви находки, каквито и да било – керамика, кости, идолчета – нищо! Това показали и разкопките, които предприели ентусиазирани студенти от екипа на Нехризов под ниши на Глухите камъни. Нищо! При положение, че наоколо има доста керамика даже по повърхността.

В подножието на една от скалите с ниши е открит петроглифът, една от най-интересните попадения на екипа за тази година. Такива са намерени много малко. Направен е с вкопани в камъка до почти 2 см линии и се състои от няколко знака, които засега са неразгадаеми за учените – кръст, дъга с подвити краища, обърната с вдлъбнатината към кръста, две успоредни линии, перпендикулярни на дъгата и точка срещу краищата им. Според Нехризов, това е ритуален запис в чест на култа към слънцето. Може би някаква магия? Със сигурност всеки елемент носи символика, за съжаление непонятна за днешните хора. За кръста се знае, че е соларен знак. Дъгата тълкуват като небесната ладия. Или водоплаваща птица? По-сложно е с обяснението на успоредните линии и точката. Тепърва ще търсят аналогии и ще градят хипотези.

А нишите са буквално навсякъде по скалите по склона от върха до подножието. Повечето са традиционните трапецовидни с височина 60-70 см.. Но има правоъгълни, разположени хоризонтално, трапецовидни, но доста по-малки, овални, има даже една бъбрековидна, разположена под наклон. Студентите ентусиазирано обикалят из гората по склона надолу към реката и намират нови и нови. За да не ги объркват, засичат чрез GPS координатите им. Очевидно тази година няма да успеят да опишат всички ниши. Ще продължат догодина.

Кърджали Прес