Ако не отворят пътя към Гърция, и селото ни, и храмът ще опустеят, ще зеят празни, коментираха на повечето хора от Авренския район, пристигнали за най-голямото местно събитие от 1989-а насам. Освещаването на първата новопостроена в целите Източни Родопи църква „Св. Николай Чудотворец” изпълни площада и уличките на крумовградското село Аврен с хиляди местни жители и гости. В шаренията на множеството, обсадило храма и сновящо край сергиите и кебапчийниците, се тълпяха мюсюлмани и християни, жени в тракийски носии, лели и момиченца в ярките и уникални авренски костюми, извадени от старите бабини ракли. Тонколоните огласяха планината с песнопенията и словата на Пловдивския митрополит Николай, който освети църквата. В съслужението участваха отец Боян Саръев, вдъхновил идеята за изграждането на храма, както и свещениците от Смолян и Момчилград отец Антоний и отец Карамфил.

Вътре смълчани и с горящи свещи в ръка стояха свидетелите на тайнството по освещаването. Сред тях бяха зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски, началникът на кабинета на президента Първанов о. р. ген. Никола Колев, областният управител на Кърджали Ангел Коджаманов, председателят на Съюза на тракийските дружества Костадин Карамитрев, кметът на Аврен Митко Антонов.

След тържествената литургия в Христовата вяра бяха кръстени 4 момиченца – 4 бъдещи майки на християни. Изграждането и освещаването на тази църква е сбъднатата ни мечта, заяви кметът Митко Антонов. И е прав – през 2002 г. със средства от ислямската фондация „Крал Фахд” за няколко месеца насред селото бе вдигната минарето на голяма джамия. А църкви отдавна никой не градеше. Параклиси отваряха врати, но храмове на православието по тези географски ширини – не. Младите да избират на кой Господ да се молят, тяхно право е. Отдавна не се бъркаме, не ги натискаме. Ако им харесва Христос – да вървят да се кръстят в църквата, пък ако щат, на Аллах да се молят. Но трябва да се вярва, без вяра живият човек не е жив, така мисли 82-годишният дядо Мемед от Ташиковския род, дошъл за празника чак от село Горно юруци.

И други възрастни, запитани онзи ден, разкриха тази промяна. Четири сестри с еднакво сини манти и пъстри забрадки, насядали пред читалището, изрекоха същите думи. Искрено и с примирена усмивка. Баба Катя Ташикова е на 86 г. и подчертава, че младите имат свободата да избират в кой храм да се молят. Сестра й Зоя Северинова на 80 г. уточнява, че Господ е един и всеки сам трябва да намери пътя към различните му храмове. Шинка Карастоянова на 73 г. и най-младата от сестрите Лила Моллова на 70 г. признават, че отдавна не питат синовете, дъщерите и внуците пред Господ ли се кръстят или на Аллах се молят. Правото е тяхно, големи са и умни, няма да сбъркат кое ще изберат, казват една през друга сестрите.

Тази година се навършват 95 г. от трагедията през 1913 г., когато 42 тракийски жени и деца от село Манастир са измъчвани, поругани и съсечени в местността Думанли. В центъра на Аврен пред читалището се издига паметник, върху чийто каменни стени са изписани имената на жертвите. „Не забравяй, но не отмъщавай” – този постулат на тракийския дух припомниха и лидерите онзи ден преди панахидата, отслужена от Н. Впр. Николай в памет на мъртвите.

След освещаването на храма митрополитът се отправи към руините на старата черква „Св. Илия”. След гръцкия архиепископ Игнатий, осветил този храм през 1870 г., Дядо Николай бе първият български висш духовник, стъпил под купола му. Очите му видимо помръкнаха пред разрухата и забвението. Това трябва да се оправи. На всяка цена!, тихичко отсече той. Архитектурата на „Св. Илия” е същата като тази на възкресения преди дни в Одрин православен храм „Св.св. Константин и Елена”. Сега авренската черква, обявена за паметник на културата, изглежда също толкова отчайващо, както одринската преди възстановяването й. Кметът Митко Антонов уточни, че са били обмисляни варианти за реставрация със собствени сили, че са търсени подкрепа и съдействие от различните институции. Но сметките показали, че ще излезе по-евтино и по-бързо да се построи съвсем нова църква, вместо да се хвърлят сили и средства за ремонта на старата. Така през 1999 г. отец Боян Саръев и неговото Движение за християнство и прогрес „Св. Йоан Предтеча” издигат идеята за нов градеж, през 2002 г. е учредено църковното настоятелство, а през ноември 2004-а започва строителството. Около 120 000 лева са се оказали достатъчни, за да се сбъдне отколешната мечта на християните от авренския район.

Сред най-големите дарители за построяването на новия храм “Св. Николай Чудотворец” са президентът на републиката Георги Първанов, депутатът от 40-то Народно събрание д-р Атанас Щерев, министърът на културата проф. Стефан Данаилов, областният управител на Кърджали Ангел Коджаманов, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски, Дирекцията по вероизповеданията към МС, Фонд “13 века България”, Съюзът на тракийските дружества в България, Тракийският съюз на жените в България. Много са гражданите и представителите на бизнеса, дали своята лепта. Кирил Вълков от Хасково е дал не само пари за закупуването на земята за градежа, но и целият иконостас е дар от него. Дарение е и изработването на проекта на храма от арх. Станислав Луков от Кърджали. В богоугодното дело с финансови средства или с доброволен труд се включват още Георги Гергов от Пловдив, д-р Тодор Милев от Хасково, местната строителна група с ръководител Митко Чорбаджиев и още десетки хора, имената на които са записани в дарителската книга на храма.

Имаме си вече и нов православен храм, всичко си имаме в Аврен. Голямата ни болка обаче е пътят към Гърция. Ако той беше отворен, днес и в храма, и на площада щеше да е още по-оживено, и много повече хора щяха да са тук сред нас. Така кметът на селото Митко Антонов отново бръкна в старата рана на авренци – 5-километровият черен път към отсрещното село Миртиски е буренясал отдавна, а тук от всяка местна къща имат роднини и близки отвъд българо-гръцката граница. Въпросът за ремонта и за официалното му отваряне е поставян неведнъж пред големите държавни мъже на България. Преди години президентът Първанов се зарече, че път към Гръцко ще има. Миналата година зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски и областният управител Ангел Коджаманов заедно с орляк журналисти огледаха трасето. Онзи ден пък външният ни министър и вицепремиер Ивайло Калфин проводи поздравителен адрес и също обеща свободно движение на авренските европейци до гръцките им комшии. Присъствалият на тържествата в Аврен Михалевски отказа да даде подробности около развитието на общоселската мечта. „Още не е настъпил моментът да коментираме, но скоро ще има какво да кажем”, поясни той.