Перперикон е древният град Пергам, посочен в Източните Родопи в картите на римския картограф Клавдий Потолемей, живял в началото на 2 век. Тазгодишните разкопки на експедицията под ръководството на археолога д-р Николай Овчаров потвърждават тази негова хипотеза, която изказа преди 2 години.

Мощна крепостна стена и кула, запазена на височина 8,5м. и множество масивни постройки от римската епоха 2-4 век, даказват, че на върха е имало значителен римски град, какъвто е бил Пергам.

При това, той е бил важно сакрално място, наследник на хилядолетна традиция. Това потвърждават пък находките от най-древните периоди на свещения град на траките от 16-15 век преди Христа.

Артефактите от къснобронзовата и ранножелязна епоха на върха бяха много оскъдни досега.

На заключителната пресконференция вчера Овчаров направи равносметка на резултатите.

Тук се е намирал най-големият култов комплекс в планината, разпрострян на площ от 12 дка. Функционирал е непрекъснато от 16-15 век преди Христа до 8 век. Находките показват, че тук животът тече без сътресения и през така наречените “тъмни векове”, когато варварски племена опустошават Гърция и слагат край на Микенската култура. Векове по-късно започва да се оформя гръцката.

Животът на върха затихва около 8 век, когато очевидно се прехвърля в административния център до Чифлик, който беше проучен през 3-4 г. Тогава Византийската империя е стабилна и не им е нужно да се крият зад укрепления.

Хората се връщат на скалния връх през 12 век, когато е наречен Хиперперакион и става център на златодобив, а загива през 1362 г. при нашествието на турците. Това е краят на 3 хилядолетия история.

Но през 2-5 Пергам процъфтява. За разлика от градовете от същата епоха по Дунав, които са се разпростирали нашироко и са били административни и светски центрове, тук всичко е подчинено на Светилището.

Около Малкия дворец, който беше разкрит преди 2-3 г. археолозите проучиха квартал от римската епоха с 12 сгради от 2-5 век с масивни стени, дебели 70-80 см. и прави улици, които се свързват с колонадата и базиликата в източната част на акропола. Очевидно са подчинени на голямото централно светилище на Дионис, около което е имало и многобройни по-малки. Всичко това е било добре укрепено зад яки фортификации.

Особено зарадва проучвателите запазената на височина 8,5 м. крепостна стена от 2-3 век, подсилена от квадратна кула с размери 8 на 8 м. Дебелината на зида е 3 м., граден от добре одялани големи квадри от двете лицеви страни и пълнеж от ломен камък между тях.

Един от лицевите камъни на кулата е с дължина 2 м. Забележителното при градежите от римската епоха е, че се запазва местната тракийска традиция да са на суха зидария, докато навсякъде през тази епоха широко се използва пословичният със здравината си римски хоросан. Но очевидно липсата му не е била недостатък, след като зидовете на траките са оцеляли до днес. Хоросан се появява почти 1000 г. по-късно в градежите от средновековието.

Досега при проучването на Перперикон ни липсваха достатачно находки от римската епоха, от 2-3 век, коменитара Овчаров. Затова откритията от този сезон са истинско откровение. Догодина ще бъде реставрирана и консервирана крепостната стена и кулата, които, отсега е ясно, че ще са много привлекателни за туристите.

И вчера специалистът по неолита доц. Красимир Лещаков и останалите от екипа се радваха на щедрите находки от къснобронзовата епоха. Последната от вчера беше женски идол от ранножелязната епоха. В северната част на Перперикон археолозите имаха щастието да проучат дебел над 2 м. културен пласт, чиито най-долни слоеве са от 15-16 век преди Христа.

Според Лещаков, там вероятно са били стопанските постройки, които са обслужвали светилищата. По изобилието от керамика, както питоси, така и фина, с гравирани с острие орнаменти, идоли, сечива от полускъпоценни камъни/защото в Родопите няма кремък/, а също и сечива и оръжия от бронз, прави заключение, че там може би са се съхранявали даровете от светилищата. Намерени са 3 сгради, които датират от 11-10 в преди Христа, свещени огнища, а също следи от металолеене – поти, огнища, капки разтопен метал. Имало практика дарените на храмовете метални предмети след време да се претопяват и да се изливат от тях други неща.

Овчаров изказа надежда, че през следващитя сезон ще попаднат на укрепленията на древния Пергам отпреди римляните. Засега единствената оцеляла част от тях е така наречената циклопска порта, през която откъм юг се е влизало в акропола е малка част от стената до нея, които разкри миналата година.

Той припомни, че Пергам е тракийска дума за силно укрепено място. Така се е наричала цитаделата в Троя. А също, че името, с което сега наричаме Перперикон се появява през 12 век., засвидетелствано във византийските хроники като Хиперперакион, градът, където се добивало златото за едноименните златни монети от онази епоха.

Кърджали Прес