Перперикон е най-старият тракийски град. Този извод прави археологът д-р Николай Овчаров на основата на проучванията на укрепленията и по-конкретно южната порта на крепостта, което приключи наскоро. Датира я от 13-12 век пр. Хр. на основата на откритата там къснобронзова керамика, амулет и така наречената “критска дама”, използвана в древността за гадаене.

Най-старите фортификации са били от едри квадри, оформени като неправилен паралелепипед на суха зидария. Този начин на градеж е характерен за късната бронзова епоха. Може да се направи паралел с подобни фортификации от същата епоха в Микена, Троя и Тиринт, поясни Овчаров. В България има на Небет тепе в Пловдив. Наречен е условно циклопски, защото и днес учените се озадачават как хората от късната бронозова епоха са се справяли с огромната тежест на блоковете. Овчаров обясни, че два дни били необходими на 15 от работниците на разкопките да повдигнат един от камъните до гнездото му, изсечено в скалата.

Около портата са запазени само някои от блоковете от крепостната стена. Самата порта е изсечена в скалата. Ширината й е над 2 метра. Отстрани личат гнездата на резетата. А по средата на “пътното платно” в камъка е изсечена отводнителна канавка.

До портата се е стигало по стъпала, които са частично запазени. По собствена инициатива и на собствени разноски експедиция “Перперикон” оформя чакълирана алея по старото трасе на пътя до крепостната порта и възстановява стълбището. Вляво от нея се отклонява алея към една от най-хубавите на Перперикон така наречени шарапани. Много вероятно е тя да е олтар за жертвоприношения, а не за изцеждане на грозде за ритуално вино, защото липсва басеин, където да се събира сока, коментира Овчаров.

Малко преди да се стигне до южната порта алеята върви покрай крепостната стена. Там се открива малък участък запазен на височина над 2,5 м. “циклопски градеж” благодарение на обстоятелството, че е между две скали. Деебелината й е била 3 м. Останала е само външната фасада на стената. От вътрешната страна през късната античност е правено преустройство, обясни Овчаров. Лицето й е от по-малки, но по-правилно оформени квадри. Вътрешността на зида е запълнена с ломен камък/имплантон/без спойка, каквато е била строителната практика в онази епоха. Преустройства от римската епоха има и по портата, като например малък праг, изсечен в скалата. В края на античността или през средновековието е била затворена.

През портата се е стигало до “улицата” покрай “малкия дворец” от римската епоха, който беше проучен миналата година. Тя върви покрай крепостната стена от вътрешната й страна.

Експедицията оформи и проучената от Иван Балкански западна порта на крепостта. Във вида, който е стигнал до нас е датирана от късната античност. Но в основата й личат едри “циклопски” квадри, които са останали от старата форитификация, обясни Овчаров. Вляво от портата на влизане в крепостта е имало импозантна кула, от която са останали само основите. По-нататък в скалите може да се проследи трасето на стената само по изсечените стъпаловидно стъпки за камъните.

Забележително е, че крепостта на Перперикон е била с 4 порти, коментира Овчаров. Досега са открити три от тях – тази за двореца – светилище, южната и западната. Северната засега остава непроучена.

При южната порта археолозите попаднаха на две любопитни находки от къснобронзовата епоха. Оловен амулет, умалено до 3 см. каменарско чукче, почти същото като тези, които и днес се използват. Имало е обичай човек да носи като амулет символ на професията си, коментира Овчаров.

Другата находка е камък със 7 дупки, които са разположени по начин, известен в науката като “критска дама”. Използвала се е за гадаене. Немски учен направил в Крит експеримент, като поставил в дупките на намерена там “дама“ яйца и ги оставал на слънце за един ден. Привечер били опечени в една или друга степен. Според него, древните гадаели по яйцата, обясни Овчаров. Той съобщи, че са попаднали на втори подобен камък, вграден в стената.

Смятам неоснователни твърденията на археолога Божидар Димитров, че проучваната от него крепост на Кози връх от 5 век пр. Хр. е най-старият тракийски град, заяви Овчаров.

Според него, най-ранните укрепления на Перперикон също са дело на траките или поне на племената, от които са произлезли. Няма запазени писмени паметници, от които да се почерпи информация за тези племена, коментира Овчаров. Но като се има предвид, че на Перперикон няма засвидетелствано от археологическите проучвания прекъсване на живота, може да се смята, ча там са живеели в продължение на хилядолетия траки.

Някои учени говорят за прототраки, но не намирам това за уместно, каза Овчаров.

Нещо повече, той предложи своя хипотеза, че старото име на града от е било Пергамос или Пергам. Прави извода на основата на многобройни френски, италиански и испански средновековни копия от 15-18 век на карта на римския картограф от 1 век Клавдий Птолемей, в която по река Арда /Арпескос/е разположен град Пергам. Такова копие е направил и личният картограф на Наполеон Жозеф Ромен Жоли. Ако се съди по разположението на Филипопол, Адрианопол и други древни градове, отбелязаният на картата Пергам доста точно съответства на Перперикон, смята Овчаров, като прави угаворка, че античната карта, а още повече средновековните й копия не са особено точни и всички означения трябва да се приемат приблизително. По-важното в случая са имената на градовете и реките, изтъкна той.

Според речника на академик Дечев, думата “пергам” е тракийска. Тя означава крепост, кула, цитадела, обясни Овчаров и изтъкна, че като пример там е даден Троя с цитаделата му, която е наречена Пергам и град в Мизия, който не е идентифициран. Известният античен град Пергам в Мала Азия е от много по-късна епоха.

Има сведения за близки връзки между възпятия от Омир град и траките, за тяхно преселение към Троя през къснобронзовата епоха, каза археологът. А последните находки на Переперикон и копията на картата на Клавдий Птолемей на Родопите говорят в подкрепа на хипотезата, че древното име на тракийския град от най-старата епоха е било Пергам или Пергамос, каза Овчаров.

Перперикон е бил най-старият укрепен тракийски град, с 800-1000 г. по-древен от градовете на Ситалк и Терес, подчерта той. Според него, Източните Родопи са били люлката на тракийската цивилизация. Траките не са описани в историята. Най-ранните сведения за тях са от 5 век пр. Хр. у Херодот, но са оставили следи в митологията на древната европейска цивилизация с Орфей и Резос.