Лекция за изследванията, които се извършват в Института за произход на живота към Харвардския университет в САЩ, изнесе пред участниците в тазгодишната Лагер-школа по астрономия на Белите брези неговият директор проф. Димитър Съселов в сряда вечерта. Да го чуят дойдоха и бивши участници в Школата, които сега работят в съвсем различни сфери, но са запазили увлечението си по астрономията.

И тази година вече за 39-ти път 65 младежи от цялата страна, запалени по науката за звездите, се събраха от 18 юли до 1 август в курорта над Ардино, за да наблюдават метеоритни потоци и променливи звезди. Има младежи от Варна, Силистра, Русе, Димитровград, Плевен и София. Вече за трета поредна година идва и група от 8 деца и трима ръководители от училище от пробратимената с Кърджали турска община Текирдаг. Участниците са от хлапета в 5 клас до абитуриенти и студенти по астрономия от първи и трети курс в Софийския университет.

Всяка нощ младите хора насочват към звездното небе телескопите. С апаратурата работят средношколците и студентите, повечето от които са направо ветерани на Школата с по няколко участия. По-малките засега трупат опит и знания и с вълнение надничват към звездите през окулярите.

Използват телескопа на Астрономическата обсерватория в Кърджали, който е оборудван с цифрова камера, за да правят снимки на космическите обекти. И лаиците не биха се отказали да видят тези снимки, защото са изключително красиви.

Вторият телескоп е на Катедрата по астрономия във физическия факултет на Софийския университет. Той е оборудван със спектрограф – уред, който като анализира светлинното излъчване на звездите, дава информация за химическия им състав.

Обикновено след обед, когато се събудят след нощното бдение, младите хора слушат лекции от своите научни ръководители, някои от които също като тях са минали през Школата. На първата през 1970 г. като студент първи курс е бил научният й ръководител от години доц. Валери Голев, ръководител на катедрата по астрономия в СУ. Възпитаник на Школата е и н.с. от Института по астрономия към БАН д-р Иванка Статева. Другите лектори са астрономите от обсерваторията в Рожен ст.н.с. Илиян Илиев и н.с. Кина Барзова, а също аспирантите в Харвард, студенти на проф. Съселов, Светлин Тасев и Антония Савчева.

Самият проф. Съселов също е преживял вълнуващи лета на Белите брези през 1979 и 1980 г. Спомня си неудобствата на нощуването на палатки и детския си страх от стадата диви прасета, които нощем с тежко трополене преминават покрай лагера. Но най-яркият му спомен е от наблюденията на небето. Оттогава е любовта му към променливите звезди. Спомня си за Школата като едно от най-ярките и невероатни неща в детството си.

В лекцията си тай разказа пред участниците как в ръководения от него Институт за произхода на живота търсят планети. Проследяват през дълъг период от време пулсациите на точно определени звезди чрез система от телескопи по цялата земя и чрез два телескопа, базирани на спътници в орбита около нея. Първите планети са открити през 1995 г. от швейцарски учени, които също са се занимавали с наблюдението на променливи звезди. Сега астрономите непрекъснато откриват нови планети. Засега са такива, които по-скоро са непригодни за живот. Целта е да открият подобни на Земята, където би могло да се очаква да бъде открит живот.

Паралелно биолозите и химиците анализират възможните варианти на химически съединения, които биха могли да поставят началото на форми на живот, както е станало на нашата планета. Изследват проби от метеорити, от Марс, а също от горните слоеве на атмосферата за наличие на каквито и да било следи от живи същества, било и най-примитивните.

След лекцията професорът дълго разговаря с младежите от Школата, отговаря на въпросите им. Беше възхитен колко интелигентни и информирани са. Противно на разпространеното мнение, че България има не особено добър имидж в международен план, проф. Съселов заяви, че в академичните среди в САЩ българите се ползват с авторитета на едни от най-способните и образовани студенти, преподаватели, учени.

Засега наистина има „изтичане на мозъци” от България, но съм убеден, че когато страната се стабилизира и се създадат условия за научна работа, повечето от тези ценни хора ще се върнат, коментира той и даде пример с Индия, където това вече се случва. Едно от най-важните неща, за които трябва да се погрижат управляващите, е да се възстанови традиционно високото ниво на образованието отпреди промените.

Проф. Съселов е завършил Софийския университет с докторска степен. Прави доктурантура и в Торонто, Канада. От 1991 г. е в Университета в Харвард. Работи по различни програми, които е създал. Идва всяка година в България. Поддържа постоянни връзки с колегите си тук. Чисто човешки признава, че му липсва родния Несебър. Но не точно днешния, а този отпреди 30 години.