Заупокойна молитва в памет на жертвите на клане по време на обсадата на Перперикон от османските нашественици и на последните защитници на древния град отслужи вчера пловдивския митрополит Николай.

Службата беше сред руините на църква от 11 век, край която през 1362 г. са били погребани 6 обезглавени мъже, жени и деца. Освен тях около храма е имало още 19 гроба, но очевидно от мирно време и от по-ранни векове.

Владиката благослови идеята на проф. Овчаров върху основите на църквата да бъде издигната нова.

Църквата и некропол от 25 гроба около нея бяха открити в последните седмици от д-р Хитко Вачев от музея във Велико Търново и екипа му при спасителни разкопки на терена, където ще бъде построет бъдещия посетителски център на Перперикон.

Обезглавените хора най-вероятно са били жертва на екзекуция, с която османците са се опитали да сломят духа на защитниците на Перперикон, след като дълго и безуспешно са обсаждали цитаделата, е хипотезата, която д-р Вачев и ръководителят на експедиция „Перперикон" 2007 - проф. Николай Овчаров предлагат като обяснение на зловещата находка.

Жертвите са мъже, жени и деца на различна възраст, поясни вчера на пресконференция Овчаров. Първо в гробовете са били положени обезглавените тела, а главите са били закопани по-късно. Според археолозите, за това говори обстоятелството, че черепите не са точно на мястото им, а малко встрани. В гроба на един от екзекутираните е била погребана още една глава, без тяло.

Подобни наказателни акции за сплашване са познати. Случило се е след превземането на Търново в църквата „Св. 40 мъченици", където са избити търновските боляри, а и в следващите векове. Последните са кланетата по време на Априлското въстание и Освобидителната война. Според Овчаров, който е проучвал доста от крепостите в региона, при много от тях няма следи от съпротива при превземането им при 14 век. Възможно е да се били изплашени от трагичната участ на Перперикон.

При проучванията на цитаделата на върха археолозите се натъкнаха на следите от ожесточена битка - голямо количество натрошено оръжие, импровизирани погребения на загинали защитници и 70 натрошени напрестолни кръста - бронзови и сребърни. Според Овчаров, хората от подградията и околните села при бягството си са донесли църковната утвар, за да я спасят от поругаване. Когато са влезли в цитаделата, османците са били ожесточени от яростната съпротива на защитниците. Някои са избили, а други са откарали в робство. За това говорят намерените при разкопките окови.

Трагедията се е случила при управлението на последния османски емир Орхан. За това говори твърде голямото количество негови монети, които по правило са доста редки. А на Перперикон са намерени 30 сребърни. Очевидно е, че превземането на големия и добре укрепен град е било твърде важно за нашествениците, коментира Овчаров. Само на стотина километра оттук е била първата османска столица на Балканите - Димотика. Орхан е последният емир, защото неговият син Мурад приема титлата султан, равностойна на император.

След превземането на крепостта, османците оставили там гарнизон, който остава само за около 20 г. През 1385 г. е изоставена.

Но в подножието й, вероятно там, където и преди е имало подградия и квартали, е продължило да живее християнско население. Единственото писмено свидетелство за това е османски реистър от 1628-29, в който се споменават две дервентджийски села Каралар и Дере махала. Това е привилегировано християнско население, което е имало задължението на пази проходите и поддържа пътищата. В случая става въпрос за старият римски път, който води от вътрешността на планината към Хасковско. И досега в района на Мост е запазена част от него, коментира Овчаров.

По времето на султан Сюлейман Великолепни дарвентджиите получават право да си строят църкви, макар и при доста ограничения. Позволено е било само на мястото на по-стара църква, да не са по-високи от околните сгради, без камбанария и без украси отвън.

При спасителните разкопки д-р Вачев откри вътре в руините на църквата от 11 век доста по-малка от 16-ти. Около нея също се развива некропол. Очевидно продължава традицията Перперикон да е духовен център, макар и само за околните християнски селца, коментира Вачев. За това говори находка буквално от последния момент. Това е част от бронзов обков на икона от 16 век, на която добре се разчита надпис „Харитонос". Известно е, че култът към този светец е особено развит през 15-16 век, коментира археологът. Възможно е той да е бил патронът на параклиса. Има и традиция на приемственост и е възможно това да е било името и на по-старата църква, макар да не е задължително.

Последните погребения около параклиса са от 17 век, когато в региона са доведени и заселени алиани от Иран. Какво се е случила с местното християнско население не е известно, коментира Овчаров.

Църквата от 11 век е била много представителна. Дължината й е над 12 м, с тристенна апсида и двускатен покрив. Тя е обслужвала северното подградие на Перперикон. Овчаров изказа мнение, че вероятно ще бъдат намерени още доста подобни църкви, които са били в кварталите на големия древен и средновековен град.