По 40 стотинки на килограм изкупуват на едро чорбаджийските чушки в Звиница. Това е нищо, недоволстват Садрие Махмуд и Садие Юсеин. Двете са засели по 7 дка пипер. От тях само по половин декар са чорбаджийски. Търсят ги предимно от консервните фабрики. Миналата година са стрували по 60-70 ст. Чуваме, че това лято има много засята капия, сигурно ще ни ударят в цената, притесняват се стопанките. Нямат договори с купувачи. До момента никой не е дошъл да разговаря с тях. Очакват към края на август да се появят първите търговци. Лошо тръгнало лятото за пипера - дъждове болести, но сега са се стабилизирали. Само дето почнали да прегарят от слънцето.

Едвам изкарваме за хляба си, това което вземем през зимата го изяждаме и напролет наново, твърди Садрие Махмуд.

Сама съм, младите ги няма. Парите са малко, не искат да се гърбят с мотиките по нивите, съжалява Садие Юсеин. Големият й син със снахага е в Испания , а малкият е завършил техникум по обществено хранене в Хасково и е останал там работи като помощник готвач.

И дветe стопанки са взели земя под арeнда. Плащат по 40 лв. на декар на кооперацията в стамболовското село Царева поляна. Отделно броят по 10 лв. на декар на поливка.

През миналата година паднала градушка. Много грижи хвърлели да съвземат прабития до клечки пипер. Не успели да изкарат червена капия. Сега се молят господ да е с тях.

В Звиница няма сдружение на производителите на пипер. Селото ни е хубаво, но няма инициатива сред управниците и хората. Началото било изтървано, казват жените.

Оплакват се, че водата за пиене не стига. Понякога дори нямало с какво да си измият ръцете. А когато дойде, била мътна, не ставала за готвене и пране. Карали вода с бидони и туби от кладенци.