Във Филиал “Любен Каравелов” в Кърджали вече не се приемат студенти по специалностите "История и география", "Български език и немски език", "Български език и турски език", "Математика и физика", "Биология и химия". Причините, поради които са закрити, са съобразени донякъде с нуждите на пазара на труда, липсата на интерес или на специалисти по дадена дисциплина, каза за “Нов живот” директорът на института доц. Людмил Спасов.

Длъжни сме да се съобразяваме и със специалностите, които са акредитирани в Пловдивския университет. Например закриването на "История и география" се породи от факта, че там няма кадри и специалисти по география и поради това не може да се покрият изискванията на Закона за висшето образование. Същият проблем се получи и с "Български език и турски език". Точно по Турска филология не намерихме нужните преподаватели.

В момента разполагаме със седем специалности, които са добре известни на обществеността. Те са "Български език и литература", "Български език и история", "Стопанско управление", "Маркетинг", "Начална училищна педагогика с чужди езици (английски или немски език)", "Теология" (богословие) и "Екология". За Богословие имаме много повече кандидати от този в Шуменския университет. Освен това студентите не гледат да си вземат само диплома, а да се реализират по някакъв начин. Митрополията назначи наш второкурсник за свещеник в Чепеларе, каза Спасов.

Нашата субсидия се определя от образователното министерство на базата на обучаваните студенти. Имаме 700 студенти. От парите, които получаваме, трябва да отделим за ток, телефон, вода, заплати на преподаватели и персонал. Така също и хонорарите на гост-преподаватели. Не може да се оставят с ниски хонорари, защото няма да идват качествени специалисти. Те са хора с национална и международна известност. Идват от Софийския университет, от Университета за национално и световно стопанство. Четат лекции по Виена, Париж. Имена като академик Васил Гюзелев, доц. Мекеров, декан на факултета по математика, Иван Чобанов, декан на филологическия факултет на ПУ “Паисий Хилендарски”, и други. По този начин се опитваме да повишим качеството на обучението, смята Спасов.

Когато встъпих в длъжност през 2004 г., нито един прозорец не бе сменен. В момента основната част на сградата е в PVC дограма.

От парно минахме на климатици. Тенденцията на дизеловото гориво е такава, че с всеки изминал ден поскъпва. Един котел на час гори 100 литра, а при нас работят два в учебния корпус и един в студентското общежитие в Резбарци. Представете си за какви суми става въпрос…

При земетресението на 10 февруари тази година се образуваха пукнатини по стените на института. Може би, защото сградата е строена на три етапа.

Чрез Министерството на образованието и науката изпратихме писмо до Комисията за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи да направят оглед.

Надяваме се да бъдат отпуснати 107 000 лева, но това е въпрос на преценка. Молбата ни е въпросът да бъде решен до края на този месец (юли), за да успеем да започнем. Трябва да укрепим колоните и подсилим основите, подчертава Спасов.

Библиотеката е оборудвана с най-новите технологии - интернет, климатик и междубиблиотечен обмен, който ще заработи от септември. Така нашите студенти ще имат достъп до цяла България. Това не означава, че няма да продължим да купуваме книги.

Вече е решен проблемът с топлата вода в студентското общежитие в Резбарци. Работи и пералня. В действителност с поддръжката и финансирането на общежитието и стола трябва да се занимава фирма “Студентски столове и общежития”. Те не влагат средства, а идват само на проверки при нас. Столът и общежитието се финансираха от средствата, които се отпускат за обучение. Разделихме се със стола, защото не може да се харчат пари, отпуснати за образование, твърди Спасов. В Общежитието наемите са ниски. По 45 лв. на човек. В стая са по двама, а не по четирима. Можем да кажем, че е едно от най-добрите в България, твърди доцентът. Басейнът не се ползва защото са нужни много средства. Това е скъпо удоволствие. Трябват поне 25 000 лева на месец, за да може да заработи. Санитарният минимум е 22-26 градуса. Иначе има риск при една проверка от РИОКОЗ да бъде закрит. Ако има желаещи да дадат тези пари, да заповядат, приканва доц. Спасов. Всеки иска ние да направим ремонта, а те да го ползват. Смятам, че парите трябва да бъдат за модернизиране на обучението. Да се харчат за оборудване на кабинети и качествени преподаватели.

Имам информация, че вече от Северна България подават документи за нашия филиал. От цяла Южна България, Пазарджик, Карлово, Свиленград имаме кандидати. От нашата интернет страница желаещите могат да се информират за специалностите при нас.