Ковчеже от ковано желязо, много красиво изработено било намерено при разкопките на Перперикон през 1981-82 г., твърди бившият зам.-областен управител Идрис Ибрям. Той с очите си го видял, но не знае какво е имало в него, защото не го отворили, а го отнесли с милиционерска кола.

Археологът Николай Овчаров не копае където трябва. Което беше ценно и интересно на Перперикон, вече е намерено. Но има места, където още има какво да се открие, макар че често ги спохождат иманяри, казва Идрис. Навремето бил горски на района и имал много възможности да обикаля на места, където другите жители, заети в трудовото си всекидневие, са нямали време да ходят. От ранна младост живо се интересувал от следите, които са оставили живелите хилядолетия и столетия преди нас.

Според Идрис Ибрям, при разкопките на двореца през 1981-82 г. наистина е имало интересни находки. Той самият видял със собствените си очи голямо ковчеже от ковано желязо, извадено от един от гробовете в двореца, които са вкопани в скалата. В съседния гроб била погребана жена на около 25-30 г, му обяснили археолозите. Била със сребърен пръстен на ръката и гривна от слонова кост на крака. Но наистина впечатляващата находка било ковчежето. Било 70 на 30-40 см, със сводест капак, високо 45-50 см. Цялото било в ковани орнаменти.

Междувременно пристигнала милиционерска кола. Натоварили в нея раклата, без да я отварят. Не знам какво може да е имало вътре, но беше много тежка, твърди Идрис Ибрям. Предупредили го да не говори за това, което видял. На следващия ден, като отишъл на работа в Горското, началникът му го питал видял ли е нещо интересно на Перперикон предния ден, но той си замълчал.

Проверяваха ме, убеден е Идрис Ибрям. Ако бях проговорил, не се знае какво можеше да ми се случи. Тогава на никого не казал. И така си останала тайната. Дори съпругата му беше изненадана от чутото.

Идрис Ибрям твърди, че не познавал нито един от хората, които тогава били на Перперикон. Казва, че там бил ръководителят на разкопките, но това разбрал тогава на място. Виждал го за първи път. Не знае дали името му е било Иван Балкански, но по-късно чул, че е починал.

Попаднал случайно на този уникален момент с изваждането на ковчежето. Чул от хора в Горна Крепост, че на Перперикон май е излязло нещо интересно. И веднага припнал нагоре. Смята, че го пуснали до разкопките заради униформата, нали бил горски. След време чухме, че в Окръжния комитет на партията в Кърджали са си разпределили част от нещата в ковчежето. Но не можеше нищо да се каже, такива бяха времената, коментира той.

Идрис Ибрям твърди, че видял на Перперикон и саркофага, който е на една от снимките от полевия дневник на Иван Балкански, които показа наскоро археологът Николай Овчаров. Чул от хора, че бил пренесен с хеликоптер нанякъде, но самият той не е виждал акцията. Човек от Горна крепост, който замина за Турция, знаеше много неща за онези разкопки. Но преди 4-5 г. почина, разправя Ибрям.

Тези скъпоценности не влязоха в музея, коментира той. Не съм чул да са и в друг музей. Казах веднъж на директора Певел Петков, ако това, което е намирано на Перперикон беше в музея, цена нямаше да има. Сега какво, нищо няма! Нито злато, нито сребро, нито такива красиви неща, каквито са ми показвали.

Преди 6-7 г. местни младежи намерили в местност около Скалния град 4 статуйки от някакъв метал. Според него, не са били от злато или сребро, но металът бил бял под патината. Най-голямата статуйка представлявала 12-сантиметров кон, закрепен на поставка. Имало и ездач, който е изработен отделно и може да се маха. Бил гол мъж с развята тога през едното рамо и лавров венец на главата.

Другите три статуйки били ездачи с копия, голи, без шлемове, също закрепени на поставки. Те били високи около 10 см много красиви, изработени фино. Продадоха ги, много евтино. Мисля, че на човек от България, казва Идрис Ибрям. Според него, вероятно са от погребение.

В същата местност дете намерило 10-сантиметрова арфа, много детаилно изработена, даже струните били запазени. Спомни си, че му показали преди време апликация, която представлява 4 орлови глави в профил, подредени във формата на пречупен кръст.

Около Перперикон е било много населено. Навсякъде излизат старини, коментира Идрис Ибрям. Водил археолога Овчаров на някои от местата, където местните хора намирали монети и други неща. Даже при този обход намерили монети. На една от тях бил изобразен Зевс на трон, с копие в едната ръка и гълъб. На това място е имало селище, убеден е той. По повърхността имало много керамика, парчета мрамор. Преди години намирали и златни монети. Там навсякъде се намират много върхове от стрели и копия. Имало е голяма битка. А земята е черна, овъглена. Имало е голям пожар, коментира Идрис Ибрям. Според него, на това място е била от крепостите, каквито е имало по върховете около Перперикон. Изпращали си сигнали с огън, когато се зададяли врагове. Показал на археолозите и руините на друга крепост наблизо, където бил запазен тунел.

Някога по тия места е имало много лозя, продължава Ибрям. Овчаров говори за хиляди жертвеници в скалите, но той греши. Били са шарапани, в които са изстисквали гроздето да правят вино. Около Горна Крепост сигурно и досега са останали от старите лозя. Дядо ми, който почина през 1954 г. , разправяше, че ходели да вземат калеми оттам да садят лози в селото.

А старият път към Перперикон е минавал близо до сегашното село Болярци. Още е запазен калдъръмът, но остана в гората и е така обрасъл, че нито може да се мине, нито да се види. Но пътят излизаше под кулата. Навремето хората от Рани лист и Болярци ходеха с волски коли догоре да секат дърва. Ако сега възстановят пътя, автобуси ще могат да отиват догоре. Има и достатъчно място за паркинг. Жалко е, че не се знае този стар път, защото откъм Горна крепост подходът към Перперикон е много по-стръмен, по-дълъг и неудобен.

Не само че сега не можело да се мине по стария път към крепостта, но и не било много препоръчително човек да обикаля около Перперикон нощем. До края на 70-те години имало хора да разправят, че са чували в един дол, наречен Джин чукур, тъпани, свирене и викове – дяволска сватба. Така наричали мястото и странните случки там. Имало хора, които казвали, че даже са видели дяволите да вървят в сватбена процесия.

Екзотична легенда ни разправя Идрис и за рудниците край Стремци. Имало в тях на едно място “гьол”, дълбок 3-4 м. Отвъд него имало желязна врата. Когато някой се опитал да я отвори, отгоре падали шипов е и го убивали. История в стила на Индиана Джонс!

До 1945-50 г. от Хасковско идвал един човек с кон и влизал в рудниците. Бавел се 2-3 дни и после си заминавал. Хората от околните села казвали, че е луд, но той си тръгвал със злато на пръчки в дисагите. Той единствен знаел къде да търси. Други също опитали, но така и не успели да намерят нещо. Според Идрис, там е имало и сребърни рудници.

Думите на Идрис Ибрям потвърждават имаминът на Болярци Несин Апти и съселянинът му Хълми Ферад. Тука навсякъде е пълно със стари работи, разправят те. Чували от стари хора, които отдавна вече не са на този свят, истории за иманета. Хълми Ферад си спомня, че когато бил дете, баща му извадил камъните, с които били оградени 5-7 гроба, защото ралото задирало в тях, когато орял нивата си. Не си спомня да е имало в гробовете нещо. Бях дете, не обръщах внимание на такива работи, коментира той. Но си спомня, че камъните били големи, колкото врата, сравнява ги Хълми. Били поставени отстрани на гробовете, а отгоре покрити с плочи. Не бяха мюсюлмански, у защото бяха с посока изток-запад. Събрахме костите и ги заровихме пак там.

Имало край селото старо гробище, където имало подобни гробове. Чували, че там някой намерил монети. Покрай зид, до който били гробовете имало много парчета от керамични гривни. Преди няколко години пък на друго място човек от селото намерил тока от колан.

Още навремето стари хора разправяха, че някой, като си копаел тютюна, намерил много монети, разправят възрастните мъже. Било в началото на 20-ти век, когато търговци от Гърция идвали да изкупуват тютюна им. Та този човек показал на търговеца една от монетите. Не са ценни, но аз се интересувам, казал оня и селянинът му ги дал. Цяло сандъче били.

Друг човек някъде по фашистко време намерил в нивата си красива мраморна плоча с гръцки надпис. На нея имало монтирана и метална дръжка. Пренесъл плочата в къщата си – за красота. Там я видял тютюнев експерт от София и го помолил да му я даде. Дал я. След някое време експертът дошъл и го помолил да му покаже мястото, където я намерил. Било привичер и селянинът се сетил какви били мераците на експерта. Показал му друго място. И го оставил “да гони Михаля”.

Много иманяри идват. Наскоро едни софиянци пристигнаха с карта. Гледат картата и питат за разни местности, с турските имена ги наричат, казва Хълми. Не им показах истинските местности. Нищо не намериха, смята той.

Питаме чували ли са за намерено ковчеже на разкопките на Перперикон през 1981-82 г. Потвърждават. Били даже две ковчежета – едното по-малко, другото по-голямо. Овързани със синджири. Дали и нас не ни пращат за “зелен хайвер”?

Намерили и “бакър”, казват те, но не ставя ясно какво точно имат предвид, медни монети или котел. Злато не са намирали, убедено казва имамът Несим Апти. По онова време не е имало злато, твърди той.

И двамата са участвали в разкопките на Овчаров до миналата година. Но вече са им натежали годините и тази година си почиват.