И през това лято много изселници от джебелското село Лебед в Турция се завърнаха да почиват в родните си къщи. Децата и младежите използват свободното си време да хвърлят въдици в езерото край селото. В понеделник по брега бяха накацали около десетина души. Оборудването им е най-примитивно сухи пръти от леска, дълги 2-3 метра, корда с дебелина 0,35 mm, плувка от коркова тапа и по една-две кукички № 6. За стръв използват само хляб.

Мятат за шаран. Едно време тук имаше много риба. Направо хвърчеше над водата. През 1975 - 1980 г. за час - час и половина пълнихме торбите, а сега висим с часове и нищо не излиза, казва Хасан Якуб. Спомни си, че най-напред водоемът е бил зарибен от Горското. По-късно за него се грижело текезесето. Стопансвото назначило дори пазач.

Хасан Якуб е заминал за Бурса през 1989 г. Всяко лято се връща в Лебед за по 2-3 месеца. Още преди да се изсели се е пенсионарал по болест. През юли и август в Бурса ставало много горещо и задушно. Тук намирал спасение от жегите. Той не е страстен рибар, но излязъл заради внуците си.

С тази лескова пръчка в неделя хванах 800 –грамов шаран. Клъвна на хляб, похвали се Мюмюн Местан, който също е от Бурса. Това е най-големия удар, който е направил. Смята, че има риба, но е по дълбокото, а и язовира е обрасал и е трудно да се замята на дълбоко.За целта е необходима лодка. На плиткото покрай брега щъкат хиляди малки рибки, щом има много малки, значи има и голяма риба, твърди Местан. А също така критерий, че има риба са честите скокове на шараните над водата. Според шляпането над водата те разбират ориентировачно за големината на мечтаната риба.

Езерото в Лебед е едно от най-красивите места в Джебелско. Край него има изградени няколко вили. Очаква се в близките години да се стане притегателен туристически център.