Построено през 1978 г., рибното стопанство в Кърджали дълги години е лидер в производството на шаран. През 1999 г. Матей Матеев заедно с неговия съдружник Мирослав Шопов придобиват собственост върху предприятието. По това време то е в тежко финансово и материално състояние. Преди това двамата се занимават с различни дейности. Благодарение на личните средства, които инвестират, успяват да превърнат любовта си към природата и аквакултурите в професия. Считат себе си за късметлии. Наследявайки традициите и опита на две поколения рибовъди , те започват да възстановяват остарялата база. Днес рибното стопанство има европейски облик благодарение на фирмата им “Аквамаш ООД”, пише вестник „Нов живот”.

Казват, че качествата на нашата риба са изключително високи. Това се дължи не само на технологията, развивана години наред, но и на прекрасните екоусловия, които предлага язовир “Кърджали”. Запазената марка на региона е шаранът. Затова двамата рибовъди продължават традицията с отглеждането на претенциозната и чувствителна риба. Държат на марката “шаран”. В интензивни условия се отглежда трудно. Твърдят, че процесът е бавен, защото един шаран е годен за реализация на пазара след третата година. Особено податлив е на промени в природата и болести. Затова не допускат компромиси с отглеждането му.

Тяхното амплоа обаче е есетровъдството. Нашият язовир има уникални дадености за отглеждането на този вид риба. Това е сравнително нова област в аквакултурите в световен мащаб. Откриват шанс да направят нещо сериозно. Първоначално малките рибки ги доставят от други ферми. Но вече десета година те създават свое поколение. Споделят, че при есетрата могат да се усетят резултати едва след десетата година. Рибата е уникална и много рядка. Среща се само в Черно и Каспийско море и вече почти изчезва в световен мащаб. Най-търсен е черният й хайвер, който е скъп продукт, съдържа много витамини и минерали. Силна храна е, търсена от болни хора поради лечебните му свойства. Мъжките есетри са готови за пазара на4-5 година. Женските остават в адките, именно заради производството на хайвера си, споделят рибовъдите.

Голямата амбиция на фирмата е свързана с отглеждането на моруната - най-редкият и най-големият вид есетра. Тя попада във втори апендикс (силно застрашен вид) на червената книга на CITES (Международна конвенция за търговия за защитени видове). Надяват се след 6-7 години да бъдат водещи производители на тази риба в света.

Освен рибите, които фирмата произвежда и отглежда- шаран, есетра, моруна, сом, двамата собственици не спират да експериментират с нови видове. Един от тях е японският шаран. Преди години са отглеждали дълго време и пъстърва. Тя е речна риба, но се адаптира много добре в различни условия. Опитват и с американски сомове.

Твърдят, че за отглеждането на рибата освен материалната база, са необходими огромни знания и опит. Рибата е сложен биологически вид и е особено податлива на природни промени. Технологията за отглеждането й е деликатна. Важна е мотивацията при рибовъдството, защото процесът е бавен и изисква много търпение и време. Трябва да е нещо повече от професия, за да не се откаже човек, споделят съдружниците.

Храненето на рибата не става в определен час и време, защото е съобразено е с температурата на водата, въздуха, атмосферното налягане, възрастовите граници, сезона, размножителния период. Това са постоянни изчисления, които специалистите във фирмата всеки ден усъвършенстват. Фуражът за есетровите риби е вносен, а за шарана вече 10 години си партнират с фуражната фабрика в село Мост. Неговият състав редовно се следи и измерва.

Изключително благодарни и доволни са, че наследяват страхотен екип специалисти. Работят 10 души, на дневни и нощни смени. Повечето работници са рибовъди от деца, вече 20-30 години. Матеев и Шопов споделят, че трудно се намират специалисти в тази област, защото няма училища и вузове, които да ги обучават.

Базата се охранява денонощно. Собствениците си партнират отлично с добросъвестните риболовци и постоянно зарибяват язовира. Когато произведем повече шаранчета от необходимото, винаги ги пускаме във водоема, казва Матеев. Пред няколко години фирмата съвместно с БЛРС с големи усилия успяват да набавят бяла риба. Затова днес много рибари се радват на слуката.

За съжаление най-голямата заплаха са бракониерите. Те продължават да бъдат нагли и не се спират пред нищо . Разказват как е имало случаи на срязани котвени въжета и садки. Това може да съсипе цялото стопанство.Атаките са постоянни. Крадците са изключително изобретателни. Последният им метод е използване на ултразвук, който е много опасен, за кратко време се лови много риба по един неморален и жесток начин. Докато цялото общество не се опълчи срещу бракониерите, трудно ще се справим с този проблем, със съжаление споделят собствениците.

С големи усилия фирмата успява да задоволява потребностите на региона от риба почти целогодишно. Вестник „Нов живот” пише че, Матеев е доволен, че в язовира има вече 6 саткови стопанства. С това се гарантира както запазването на традициите в рибовъдството, така и осигуряването с прясна и качествена риба, казва той.

Притеснява ги факта, че за поредна година България не успява да усвои парите, които Европейският съюз отпуска за рибарство. Пътували са из Европа и съзнават, че въпреки доброто ниво, на което сме ние, липсва технологична база, която няма как да си я позволим.

Споделят, че човек е богат, когато работи, това което желае. С огромно желание и хъс успяват да развиват бизнеса си и да отглеждат с внимание и грижа уникалните риби. Любовта към природата и към рибовъдството им позволява още повече да усъвършенстват дейността на своята фирма “Аквамаш ООД “.

Кърджали Прес