В периода 10-15 юни 2008 година беше проведено анкетно проучване сред 1040 пълнолетни жители на община Кърджали, подбрани на случаен принцип. От тях, 440 са живеещи в град Кърджали, както в централната градска част, така и във всички квартали на града. Другите 600 анкети бяха осъществени в 26 селища на общината, като извадката беше подсилена в селата Глухар, Вишеград, Островица, Айрово,Опълченско, Мост и Широко поле. Целта на проучването беше да се провери, доколко хората са осведомени за намерението на „Горубсо-Кърджали” АД да осъществи проект за обработка на златосъдържаща руда с цианиди, както и какви са очакванията на жителите на града и общината, за последиците от разкриването на такова производство.

Какво показват резултатите от изследването:

Общественото мнение в община Кърджали е изненадващо слабо осведомено за инвестиционните намерения на „Горубсо-Кърджали” АД – едва 51% са чували за него, като малко повече от две трети от тях са живеещите в града и едва една трета – от живеещите в селата на общината. Показателно е и това, че 68% изобщо не знаят, че Общинският съвет е обсъждал и взел решение по темата. Това отразява, както откъснатост на хората от обществения живот, така и по-слаб интерес на определени категории към случващото се в общината и евентуалните последици от него. Това са предимно хора с по-ниско образование, хора,живеещи в по-отдалечени от общинския център, селища, както и младежи до 30-годишна възраст.

Респондентите имат както позитивни, така и негативни очаквания за възможните последици от извличането на злато по нова технология. От една страна 73% допускат, че това ще доведе до разкриване на нови работни места, 62% са съгласни с тезата,че въпросната инвестиция може да донесе допълнителни средства за общината, а според 60% от анкетираните, е възможно и да се повишат доходите на работещите в предприятието. Ясно очертани са обаче и опасенията на хората за здравето и екологията. 78% очакват, че новото производство ще доведе до замърсяването на въздуха и околната среда,а 77% мислят,че от него ще пострада здравето на живеещите в близост до предприятието.

Потенциал за противоречия се крие във факта, че тъкмо будещите опасения аспекти на тази инвестиция са онези, които имат най-голямо значение за населението. Запитани до каква степен е важно съдбата на „Горубсо” да се решава с оглед на едни или други фактори, най-много хора - 89% от анкетираните посочват като най-важно условие опазването на околната среда и здравето на жителите на общината. Икономическите съображения остават на второ място. 41% очакват позитивна промяна на поминъка и доходите на местното население, 43% посочват развитието на Кърджалийския регион, а 32% - увеличаването на националното богатство.

Важно е да се отбележи, че съображенията „за” и „против” все още не поляризират обществеността в общината, което личи от факта, че едни и същи хора посочват и положителни, и отрицателни възможни последици при внедряване на новото производство.

Кое решение би било посрещнато като оптимален баланс? От сега поставените на дневен ред варианти личи, че мнозинството е склонно да търси мярката между икономическите и здравно-екологическите фактори. Само 14% заемат радикално екологическа позиция – че изобщо не трябва да се строят такива производства. Още по- малък брой хора - 3% избират противоположния полюс и нямат нищо против такова производство да бъде разположено в населено място. Преобладаващото мнозинство - 67% смятат, че потенциално опасни производства са допустими само далече от населени места. Същевременно, нежеланието да си изпуснат възможни нови работни места за общината, проличава от ниския дял на хората - 7% от анкетираните,които биха искали такова предприятие да се построи някъде другаде в страната. Отнесен конкретно към „Горубсо-Кърджали” АД, въпросът получава следните отговори:

- 4% смятат,че е най-добре новото производство да се внедри на сегашната площадка;

- 70%-че то е най-добре да се построи далеч от населените места;

- 17% смятат,че подобно производство е недопустимо.

Когато обаче се постави въпросът, дали едни гаранции за безвредност на производството,биха ги накарали да одобрят проекта, в реакциите на респондентите прозира недостиг на доверие към наличните авторитети. Само 25% биха се доверили на подобни обещания, 39% биха гласували против производството, ако остане повод за съмнение в безвредността на технологията. В контекста на въпроса за доверието към властта, тези,които отхвърлят проекта, се увеличават с 9% и вече 23% заявяват, че биха гласували „против” при всяко положение. Това означава, че нарушеният диалог между граждани, власт и бизнес може да усложни търсенето на решение.

Това недоверие се дължи на стари прецеденти. Според 81% от запитаните, стопанисваното от „Горубсо” хвостохранилище в землището на селата Горна Гледка и Вишеград,вреди на околната среда и на здравето на хората.

Може би, това обяснява значителния дял на хората - 38%,които изразяват готовност да участват в протести в случай, че местните органи пристъпят към решение едностранно, без диалог с гражданството, а 2% имат готовност сами да станат инициатори и организатори на такива протести. Само 11% биха се уповавали компетентността и добросъвестността на общинските органи, а 18% биха останали напълно пасивни, защото смятат, че въпросът не ги засяга. Все пак, значителен дял от хората остават отворени за аргументите на експерти, т.е. 32% биха решили какво да правят след публични обсъждания с участието на специалисти.

В резюме, можем да кажем, че инвестиционното намерение на „Горубсо-Кърджали” АД може да предизвика сериозни опасения в местното население и при опит да бъде осъществено едностранно и „ултимативно” има потенциал да предизвика значителна съпротива.

Въпреки това, хората са склонни да повярват в модерното технологично решение на екологичния проблем. Тези, които гледат позитивно на реализацията на инвестиционния проект, са на мнение, че все пак „световна” практика е да се извлича злато с помощта на цианид и са склонни да възлагат надежди върху внедряването на нови, практически безотпадни и безвредни начини за производство.