Заключение по дело C-275/06 Promusicae (ES)

Productores de Musica de Espafia (PROMUSICAE) е испанско дружество, което обединява музикални продуценти и издатели на аудио и видео записи, предимно музикални. Promusicae е завело дело срещу Telefonica de Espana S.A.U (TELEFONICA), оператор на електронни съобщителни мрежи и услуги, и иска от съда да задължи Telefonica да му предостави данни за самоличността, както и адресите на някои негови абонати, на които предоставя достъп до Интернет и чиито IP, дата и час на свързване са известни. Тези абонати ползват програмата на файлообменната мрежа Kazaa и предлагат записи, чиито авторски права принадлежат на дружества членове на Promusicae.

Испанският съд по търговски дела (Juzgado de lo Mercantil, Мадрид) подава иск за преюдициално заключение и запитва Съда на европейските общности за тълкуване на Директива 2000/31/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (ОВ L 178, стр. 1), на Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) и на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, стр. 45).

Решение по дело C-325/05 Derin (DE)

Делото се отнася до тълкуване на член 7, алинея 1, второ тире от Решение 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО/Турция, както и на член 59 от Допълнителния протокол относно преходния период, предвиден в Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписан на 23 ноември 1970 г. (ОВ L 293, стр. 1).

Решението на Съвета определя условията според които член на семейство на турски работник, който е или е бил законосъобразно регистриран като принадлежащ към работната сила на държава-членка, има право на достъп до работния пазар на тази държава, както и свързаното с него право на пребиваване в тази държава.

Немският съд (Verwaltungsgericht Darmstadt) подава иск за преюдициално заключение и запитва Съда на европейските общности за тълкуване на решението и за интерпретиране на възможността за загубване на правото на свободен достъп до платена трудова заетост, както и на свързаното с него право на пребиваване по отношение на турски гражданин, влязъл на националната територия за събиране на семейството, при положение, че понастоящем последният е на възраст над 21 години и вече не се издържа от родителите си.

В решението по дело Case C-373/03 Aydinli от 07.07.2005, Съда на европейските общности е постановил, че правото на свободен достъп до платена трудова заетост, както и свързаното с него право на пребиваване по отношение на дете на турски работник не се загубва, при положение, че понастоящем последното е на възраст над 21 години и вече не се издържа от родителите си. Съществуват само две ограничения на това право: първо, при съображенията за обществен морал, обществен ред или обществена сигурност, за закрила на живота и здравето на хората; второ, когато лицето напусне територията на държавата за значим период от време, без основателна причина.

Генералният адвокат BOT представя заключение на 11 януари 2007 и предлага на Съда да потвърди съдебната си практика.

Решение по дело C-212/05 Hartmann (DE)

Според немския закон за детските надбавки, Bundeserziehungsgeldgesetz, редом с други условия, отпускането на социална помощ зависи от факта, че получателя им пребивава в Германия.

Немският съд (Bundessozialgericht) подава иск за преюдициално заключение и запитва Съда на европейските общности за тълкуване на Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11) и дали наложеното задължение за пребиваване в Германия е съвместимо с общностното право, когато не позволява на австрийска гражданка с местожителство в Австрия да получава надбавка за отглеждане на дете, въпреки че мъжа й е немско длъжностно лице, което се е преместило в Австрия като продължава да работи в Германия и получава тази помощ.

Генералният адвокат GEELHOED представя заключение на 28 септември 2006 и предлага на Съда да реши, че немско длъжностно лице, което се е преместило в Австрия като продължава да работи в Германия, не може да бъде считано като свободно движещ се работник. Австрийска гражданка с местожителство в Австрия, която не е ползвала правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава-членка, не може, когато мъжът й е преместил местожителството си в държавата-членка където тя пребивава като продължава да работи в държавата-членка от която произлиза, да се позове на член 18 ЕО, за да оспори задължение за пребиваване наложено от немски закон.

Решение по дело C-288/05 Kretzinger (DE)

Г-н Kretzinger e осъждан в две държави-членки, Италия и Германия, за внос на контрабандни цигари през територията на няколко държави-членки, за данъчна измама и за укриване на данъчна измама.

Според принципа non bis in idem, някой, който е бил обвинен и съден със съдебно решение, неподлежащо на обжалване, вече не може да бъде обект на съдебно преследване за същия факт.

В Германия се води ново съдебно преследване срещу г-н Kretzinger за „идентичен фактически състав".

Немският съд (Bundesgerichtshof) подава иск за преюдициално заключение и запитва Съда на европейските общности за тълкуване на член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (ОВ L 239, 2000 г., стр. 19), условията за погасяване на наказателното преследване и как се приспада времето на предварително задържане.

Генералният адвокат SHARPSTON представя заключение на 5 декември 2006.

Решение по дело C-501/04 Комисия / Испания (ES)

Испанското законодателство допуска дискриминация спрямо застрахователи от други държави-членки.

Комисията е подала иск пред Съда на Европейските общности срещу Испания за неизпълнение на задължения по член 12, параграф 6 от Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 88/357/EИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане) (ОВ L 228, стp. 1) и на член 14, параграф 5 от Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането (ОВ L 345, стp. 1).