ЕП приветства реформите в Бившата югославска република Македония и призова за "възможно най-скоро действителното начало на преговорите за присъединяване", настоявайки за поддържане на ритъма на напредъка в страната. Според депутатите въпросът за името на страната не трябва да бъде част от условията за членство.

След обявяването на независимостта през 1991 г., Бивша югославска република Македония получи статут на страна-кандидатка за член на Европейския съюз през декември 2005 г.

Докладът по собствена инициатива от Erik Meijer (ЕОЛ/СЗЛ, Холандия), който беше приет с голямо мнозинство, приветства напредъка, постигнат от Бившата югославска република Македония от момента на нейното кандидатстване за членство в Европейския съюз, но и посочва, че „ритъмът на реформите трябва да се поддържа и че приетото законодателство трябва да се прилага по подходящ и бърз начин, особено в областта на полицията, съдебната власт, публичната администрация и борбата срещу корупцията, за да се установи истинска пазарна икономика, да се стимулира икономическият растеж и заетостта и да се подобри бизнес климатът.”

Депутатите приветстват македонското правителство за неговото сътрудничество в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и европейската политика на сигурност и отбрана (ЕПСО), особено за неговото участие в мисията АЛТЕА на ЕС.

Въпросът за наименованието

Конституционното име на страната е "Република Македония", но откакто получи независимостта си, има спорове за това със съседна Гърция, която не допуска признаването й под това име. Заради този проблем ООН и Европейският съюз използват „временното“ (до разрешаване на спора) име "Бивша югославска република Македония". България първа призна своята балканска съседка като независима и суверенна държава и с официалното име "Република Македония". САЩ, Русия и Китай също я признават под това наименование.

Членовете на ЕП считат, че въпросът за името по никакъв начин не трябва да представлява пречка за започването на преговорите и присъединяването към ЕС и не може да бъде част от условията - подобно на всички други страни-кандидатки, интеграцията на държавата в ЕС ще зависи единствено от изпълнението на критериите от Копенхаген.

Депутатите припомнят, че има страни в Европа, чиито имена съвпадат с името на част от територията на съседна държава. Те приветстват факта, че Бившата югославска република Македония е променила своя национален флаг и е направила конституционни изменения „за потвърждаване на отсъствието на териториални претенции спрямо съседни държави”.

Те изразяват съжаление, че след присъединяването на Бившата югославска република към ООН през 1993 г., когато, за да получи международно признание, беше използвано временното име „Бивша югославска република Македония“, и след Временното споразумение от 1995 г., не е постигано споразумение със съседна Гърция. В тази връзка те настояват "Бившата югославска република Македония и Гърция да започнат преговори под егидата на ООН по този въпрос, който трябва да бъде успешно решен възможно най-скоро".

Защита на малцинствата

Населението на Бивша югославска република Македония, което възлиза на малко над 2 млн. души, е съставено от македонци, албанско малцинство (приблизително 23%), както и турци, роми, сърби, босненци, власи и др. Двата официални езика са македонски и албански.

ЕП „отбелязва със задоволство, че след вътрешния конфликт през 2001 г., в тясно сътрудничество с ЕС, чрез Охридското рамково споразумение бяха намерени решения, за да може всички граждани, независимо от техния етнически произход, да живеят заедно в условия на равенство и мир, чрез засилване на използването на малцинствените езици в публичната администрация и образованието, чрез преструктуриране на общинските власти и чрез прилагане на принципа на двойно мнозинство („принципа на Бадинтер“), който защитава позициите на малцинствените общности в процеса на вземане на решения в парламента.” Докладът също припомня споразумението от 2007 г. по отношение на националните празници на различните етнически и религиозни групи.

Косово

Депутатите приветстват позицията на държавата относно бъдещия статут на Косово, но изразяват съжаление, че в очакване на решение не беше напраено допълнително обозначаване на границите. В тази връзка те приветстват факта, че засегнатите селскостопански производители могат да продължат да използват онези части от земите си, които са разположени от другата страница на границата.

Мобилност на македонските граждани

ЕП приветства одобряването на споразуменията с ЕС за визови облекчения и реадмисия като преходна мярка към взаимен безвизов режим на пътуване, но и отбелязва трудностите, с които се сблъскват гражданите на Бившата югославска република Македония поради" непризнаването на техните паспорти от една от държавите-членки на ЕС" .

Изказване на Димитър Стоянов:

Първо към г-н комисаря, искам да кажа, че Македония отдавна не е унитарна държава.

Македония стана жертва на една терористична банда, на един международен заговор срещу нея, на една банда от наркотрафиканти, подкрепени от международната общност, които веят знамето на великоалбанския шовинизъм и на радикалния ислям.

На Македония с т.нар. Охридско рамково споразумение й беше наложен един диктат, който не съществува никъде другаде в момента в никоя демократична държава, нито в този парламент, нито никъде, слава Богу. Диктат на една малка общност над волята на многото в тази държава.

Освен това искам да обърна една забележка към господин докладчика. За съжаление, трябва да се постараете малко повече да се запознаете с историята, защото в Македония, получили сте някаква представа, но в Македония не се говори македонски език.

И това ще го обясня с факта, който споменахте, че през 1878 г. 85 % от населението се е определяло като българи. Македония трябва да дойде в Европейския съюз. Аз подкрепям нейното присъединяване, за да получи някаква справедливост в крайна сметка.

Изказване на Кристиан Вигенин:

Уважаеми колеги, днес обсъждаме напредъка на Република Македония в една по-оптимистична атмосфера: Европейският съвет вече отвори пътя за институционалната реформа, която е задължителна предпоставка за всяко бъдещо разширяване.

За периода на краткото си съществуване като държава Македония премина през различни кризи и много трудности, но запази стабилността си и възможностите си за развитие и просперитет. Именно тази жизнеспособност и перспективите за бъдещето трябва да бъдат източник на самочувствие за македонските граждани, а не подправената история или присвоените чужди исторически личности и символи.

За Македония са особено важни добросъседските отношения със страните-членки на Европейския съюз - България и Гърция. Има какво да се желае в тази посока и аз обръщам внимание на няколкото колеги от фракцията на "зелените", че борейки се за правата на несъществуващо македонско малцинство в България например, всъщност дават "храна" на националистите и от двете страни на границата и влошават перспективите на страната. За европейските социалисти е особено важно да се съхрани междуетническият диалог, а така също приоритетно да се решават проблеми като безработицата, остарялата инфраструктура и регионалните дисбаланси.

В заключение искам да подчертая, че ние ще подкрепяме реформите в Република Македония и се надяваме страната да стартира преговорите за присъединяване към Европейския съюз още в първата половина на 2008г.