- Защо сега се развива такава истерия около някакво злато на Перперикон?

- На мен ми се приписват думи, които не съм казал. Всички видяха по Националната телевизия изявлението на директора на музея Павел Петков, който на въпрос дали е имало в гробниците на Перперикон отговаря “Сигурно е имало!” Как може да каже такова нещо! Истиниският проблем е, че липсва документация от предишните проучвания, от Балкански. Всяка дреболия, която успеем да изровим, е много важна за нас, като тази папка с 50 фотоса от разкопките през 1981-82 г. напоследък, за да възстановим как е било. Наличието на прословутия саркофаг е доказателство гробниците да се датират от римската епоха. Защото се смяташе, че това е християнски некропол. Надявам се саркофагът още да е из някакви складове и да го намерим.

- Къде е документацията на Иван Балкански?

- Не я открихме в архивите на Археологическия институт при БАН, където би трябвало да е. До 70-те години Институът нямаше система на документация, даже не беше задължително да се прави. Това е важно да се знае. Сега изискванията са много високи. Ние с Даниела Коджаманова всяка година през март представяме 200-250 стр. без фотоснимките. Много либерален беше и режимът за разрешения за разкопки. Сега трябва да се премине “през иглени уши”, но тогава можеше да се уговори и по телефона. Затова и не мисля да упреквам Балкански или някой от другите археолози преди нас за липсата на документация. Така работеха повечето. Подобни проблеми имахме на много други обекти.

- Възможно ли е да са останали папки някъде из хранилищата на музея?

- Вече не. Хранилището в “Гледка”, което беше опразенено наскоро е поселедното, на което се прави пълна инвентаризация. Именно там е бил намерен фотоалбумът на Балкански преди двайсетина дни. През годините Коджаманова е попадала случайно на няколко отделни снимки от разкопките на Балкански на Перперикон из папки в музея. Голяма загуба е, че нямаме информация за резултатите от проечванията на Балкански. Той на практика е копал всички най-интересни обекти в региона, 30 или 40. В повечето случаи от разкопките му не е запазено нищо. Самите находки ги няма. Не говоря за злато, то е проклятие! Не го обвинявам в кражба. Нито казвам, че е негова вината, че неща, които са важни за науката, ги няма. Той си е отишъл преди 25 г.

- Не се ли регистрират по някакъв начин, когато влизат във фонда на музея?

- Има някакви инвентарни книги, в които находките са описани по твърде неточен и пестелив начин и не могат да се идентифицират. От рода “Блокче с тайнствени знаци”. Иди го търси! И за Перперикон има някакава инвентарна книга, но не ни помага. Коджаманова непрекъснато се рови из архивите и хранилищата. Случва се да излезе по нещо, като например оранаментираният олтар от Татул, който сега е в експозицията на музея. Той не беше описан никъде. Коджаманова завари фонда в доста тежко състояние. Вече е въвела ред, но не може да възстанови загубеното и ненаправеното преди нея.

- Има ли в експозицията неща, намерени от Балкански на Перперикон?

- Разбира се, най-ефектните са във фонда. Но нас най ни интересува керамиката, тя дава много информиция. От Перперикон в хранилищата няма никаква керамика. А Балкански е проучил 4 м. пласт, под който е бил погребан дворецът. От снимките, които намерихме сега, добре се вижда. Не искам да си представям колко керамика е прахосана. А тя е азбуката на археологията, датира пластовете. Никакво злато не може да помогне. Сега с проучванията на акропола се опитваме да компенсираме.

- Защо биха се интересували специалните служби от Перперикон, извън възможността да се намери там съкровище?

- Интересите на тайните служби са непредсказуеми. Но смятам, че ако наистина е имало транспортиране на някакви неща от Перперикон с въртолети, много вероятно е да са намесени. И е възможно да са търсели някакво съкровище. Но това е само предположение. Местните хора непрекъснато разправят за вертолети, които пренасяли сандъци отгоре. А онзи учител по рисуване, който нарисува саркофагът, направо ме изуми. Дълго време не давах ухо на тези легенди, но фактите се трупат. Затова говорих с Панто Колев, бившия директор на Архивите. Навремето той оглавяваше културното разузнаване във Външното разузняване. Тази служба направи много за българската култура. Благодарение на тях в Главно управление на архивите влязоха десетки хиляди страници микрофилмирани ръкописи, български и не само български за нашата история. Изследователите могат да работят все едно са в архивите в Лондон или Ватикана. Но в края на 70-те и началото на 80-те години някои високопоставени хора в службите буквално полудели по търсенето на съкровища, каза Панто Колев. Имало е съперничество в това между тях. Край на истерията сложил проф.. Александър Фол, тогава министър на културата. Но няколко години са копали безконтролно. Точно в тази посока беше и разговорът ми с Главния прокурор Борис Велчев. Той така формулира въпроса си: “Да не би да се касае за онези “крайности”. Не каза “Държавна сигурност”, но се подразбира. Очевидно е кой по онова време може да разполага с военни хеликоптери и да прави неща, невъзможни за другите.

- Около Перперикон има много легенди за тайни подземия, проходи, версии за паранормални явления. Възможно ли с хеликоптерите да са пренасяли апаратура, с която да изследват подобни неща?

- Възможно е. В началото на 80-те години техниката беше много по-примитивно от днешното. Точно това смята и Панто Колев, че е пренасяна геофизична апаратура. Една от версиите е, че става въпрос за специална руска апартура, с която са сканирали за кухини, злато или не знам какво. Колкото за тунелите, тази година сме заложили в план-сметката и съм намерил вече 10 000 лв. да направим геофизично проучване на хълма, да се ориентираме в структурата под насипите.

- Смятате ли, че ако е имало такава акция на Перперикон, в нея е бил намесен и Иван Балкански?

- Никой не го е питал. Беше практика хора от службите да отидат в един музей с разрешение от Министерството на културата и да поискат да се правят някакви безумни проучвания. Има много такива случаи през 1979-80-81 г. И при мен навремето, когато проучвах крепостта Урвич край София дойде една жена с разрешение на директора на Института, явно са го притиснали, да търсим там библиотеката на Иван Шишман! Изключително непрофесионално е. Във Врачанско пък търсеха златния му трон. Разправят, че службите буквално са преорали Странджа за съкровището на Вълчан Войвода.

- Имаше упреци от Теренния съвет към Археологическия институт, че разкопките на Перперикон от вашия екип не са извършени според правилата, че сте унищожили по-ранните пластове.

- Фактът, че продължавам проучванията е показателен, че не са открили нарушения. Проверката започна по сигнал на Ана Радунчева и Стефанка Иванова от Института. Обвиненията им бяха безумни. Комисията провери, и Переперикон, и Татул. Сега работим още по-стриктно. Документацията ни сигурно ще е 1000 стр. годишно. Най-безумните и обидни твърдения бяха, че ние не се грижим за обектите си и ги оставяме да се разрушат. Всички знаят, че съвсем съзнателно вдигах голям шум около всеки проблем на Татул и Перперикон. Издействахме от Министерството на културата 30 000 лв. за покритие над храма на Татул. За Перперикон в последните години само за реставрация съм вкарал около 60 000 лв. Имам група от 5 майстори, най-добрите в региона, които непрекъснато работят по аварийни консервации. За тази година сме заложили 10 000 лв. за консервация на каменните детайли. В проекта по ФАР са заложени 700-800 хил. лв. само за консервация. Това е само идеен проект. Следват още десетки детаилни. Догодина тръгват търговете. Ето, до септември път “като слънци” ще свързва Перперикон с Пловдив и София! Жалкото е, че атаките срещу нас започнаха точно когато нещата едно по едно се подреждат, когато преодоляхме много трудности.

Материалът се публикува със съгласието на автора, без съкращения и корекции.