Археолозите проф. Николай Овчаров и и доц. Красимир Лещаков от Софийския университет, ръководители на разкопките, които усилено текат на Перперикон, вчера направиха експериментална възстановка на три ритуала на траките. Това са принасяне дарове на боговете, гадаене и предсказване на култово огнище, гадаене с кокоши яйца и ритуално добиване на свещено вино и преливане.

Траките са безписмен народ и няма запазени автентични писмени свидетелства за митологията, религията, ритуалите им, припомни доц. Лещаков. По-старото поколение траколози правеха грешка, като използваха гръцките паметници, като вземаха от тях “пелагийското” ядро и го прехвърляха към траките, коментира той. Ние използвахме друг начин, който напоследък много се прилага в Западна Европа – на основата на намерените материални следи от култови практики правим аналогия с народи, които са оставили подобни, в случая хетите. Има много ярки паралели и с микенската култура, но техните писмени паметници, преведени от линеар “Б” са просто списъци на даренията на поклониците за боговете, обясни археологът. Но хетските свидетелства за ритуали са направо сценарии с точно формулирани реплики на участниците и ремарки, в които са описани стъпка по стъпка действията. Лещаков обясни, че се опитват да използват за възстановките си информация от хетски писмени паметници.

Хетите са народ, доста сроден като култура и бит на траките през второто хилядолетие преди Христа. Живеели са в Мала Азия, осведоми ни проф. Овчаров. Те били в съседство с траките и е имало активен обмен между културите им. Останалите от тях в днешна Фригия изсичания в скалите са удивително сходни с тези на траките по Средна Арда, обясни той. Според проф. Фол, двата древни народа са имали обща култура.

Първият свещен предмет, който археолозите демонстрираха, беше вретено. Напълно съвременно. Бяха го донесли хора от околните села, които работят на разкопките. Прешленът му удивително прилича на намерени на Перперикон древни прешлени отпреди 3500 г.

Над едно от многобройните ритуални огнища, открити в скалния град, Овчаров показа запридане. Молителите са хвърляли в огъня даровете си – храни, глинени съдове, сечива. Трудно е да се разбере точно, защото огънят е унищожил повечето от даровете. Но в огнищата се откриват много фрагменти от богато украсени керамични съдове, направени вероятно специално за ритуални нужди, повредени каменни и бронзови сечива. Забележително е, че повечето от намерените предмети са начупени, възможно е нарочно. Сред тях има доста прешлени от вретена. Може би след като принесат даровете си към боговете, хората са запридали нишка и са гадаели по нея дали молбата им е приета, е едно от предположенията на археолозите. И след това са хвърляли в огъня и вретеното.

То е било важен и доста разпространен ритуален предмет, който се използвал за гадаене за живота на хората. В гръцката митология съдбата е била в ръцете на Мойрите – три богини-сестри, които предат нишката на живота. От тях зависи дали тази нишка ще е тъничка, хлабава, неравна или здрава, стегната и силна. А също и кога ще бъде прекъсната.

В хетската митология също има сестри предачки и тъкачки, в чиито ръце е живота и съдбата, но са две – Испостая и Патая, разказа доц. Лещаков. Веднъж годишно жрици, които символизират богините, изпълнявали ритуал по съграждане на двореца. Целта му била не да се благославят все нови и нови дворци, а да се възобновява благословията върху стария и да се укрепи. В тези ритуали широко се използвали вретена и прешлени. Описан е в хетските писмени паметници един за засилване потентността на владетеля. Смятало се, че той трябва да се отличава с особена размножителна сила. Едната богиня му давала вретено, а другата му го вземала и му поднасяла лък и стрели с думите:”Вземам ти женското и ти давам мъжкото.” Това обясни доц. Лещаков.

Пак за гадаене се е използвал ритуал с яйца, които се поставят в издълбани в скалата ямки. Според археолозите, това гадаене се извършвало в точно определени дни от годината, например в трите горещници. Доц Лещаков показа поредици от такива ямки близо до щерната на най-високото място на Перперикон. Близо до тях и още на няколко места има подредени в полукръг елипсовидни ямки в скалата, поне десетина пъти по-големи от тези за яйцата. Призна си, че за тях още нямат убедителна теория. Но беше категоричен, че не са гнезда за дървени колони, които да поддържат някаква конструкция.

Може би заради обстоятелството, че траките са били безписмени и цялата митология, религия и ритуали се е предавала устно между посветените жреци, древните народи са ги смятали за особено тайнствен и мистичен народ, който пази магически мистерии, недостъпни за повечето хора, обясни Лещаков. Смятало се е, че те са способни на силни магии и притежават дарби да гадаят и предричат бъдещето.

Експерименът с яйцата, който направиха на Перперикон, вече е правен от немски инженер преди десетина години. На Запад са много популярни възстановките на магически практики и ритуали на келтските друиди и жреците на древните германци, каза доц. Лещаков.

Друг древен начин на гадаене чрез игра, подобна на шах с цветни камъчета, още се практикува в някои арабски страни, обясни той. Играе се върхе мрежа с много полета –70-90 с малки гнезда за камъчетата. Залага се нещо за някакво предричане. Играчите са четирима.

Начертания върху скали с малки вдлъбнатини, в които се поставяли камъчетата, са намерени в много обекти от древността в Средиземноморието. Вероятно става въпрос за древноегипетска игра, предполагат археолозите. Подобни са намирани и на Перперикон.

Последният ритуал, който ни демонстрира проф. Овчаров, беше добиване на свещено вино. В една от многобройните шарапани на скалния тракийски град той изля оцветена като вино вода и после наля в меден бокал от отвора, от който е изтичал изцедения от гроздето сок.

Вероятно практиката е била първото набрано грозде всяко семейство или род да изцежда ритуално в собствени шарапани и да го съхрянава в глинени съдове. Такова вино се използвало само за ритуални нужди, за възлияния, коментира той.

Това обяснява наличието на може би хиляди шарапани на Перперикон и из околностите. До момента са разкрити и проучени над 200. Те са най-различни – от 30-40 см. до 2,5-3 м., кръгли и правоъгълни. Освен родовете вероятно жреците в храма на Дионис също са правели свещено вино за нуждите му. Това обяснява сходствата на керамиката, която се открива около шарапаните, коементира Овчаров.

Преди 25 г. точно от проучването на шарапаните започна разкриването на Скалния град на траките, припомни той. Отначало теорията на траколозите е, че изсичанията са жертвеници, в които се е изливала кръвта на козли, коне, бикове, даже и хора. Постепенно се налага виждането, че става въпрос за вино. Проф. Маразов пише, че е описан обичай, докато мачкали с крака гроздето тракийките да пеят тъжни песни, защото го свързват с мита за разкъсването на Орфей от вакханките. Правенето на такова вино е сред най-сакралните ритуали, защото символизира кръвта. Тази традиция се е съхранила и в християнството, коментира Овчаров. Има етнографска информация за подобен обичай да се прави свещено вино за комка в Кавказ, съхранен почти до нови времена. Правоъгълни дървени кораби, в които момите мачкали гроздето с крака е имало почти през целия 20 век из някои български села, допълни доц Лещаков.

Кърджали Прес