Кучета разнасят костите на древни траки из “Гледка”. Те били разхвърляни около хранилището на Историческия музей в Кърджали, което се намира в квартала. Това съобщи национален всекидневник вчера.

Проверка на журналисти установи, че кучетата в квартала не се интересуват от вкаменели кости отпреди хилядолетия. Но ако са проявили археологически интерес, очевидно са имали шанс за находки. На едно място до сглобяемата сграда, която над 20 г. е служила за хранилище за едрогабаритни находки и масов материал от разкопките, наистина има разпиляни малко натрошени на дребно кости и керамика. И личи, че скоро е метено.

Преди около месец музейните работници изнесоха материалите от хранилището. Според съседи, след като натоварили нещата на камион, по някаква причина останали пред сградата неприбрани два неголеми кашона с керамика и кости в тях.

Няма такова нещо кучета да разнасят кости или деца да си играят с тях, каза мъж, от къща е на 10 м. от склада, който предпочете анонимност. Случва се младежи да влизат вътре вечер, пушат, пият, допълни той. Това става от около месец, месец и нещо, откакто изнесоха нещата отвътре и демонтираха решетките на прозорците. Цялата сграда е описана с неприлични надписи със спрей. Хубаво, че възрастната ми майка недовижда и не може да ги прочете, коментира той. А сега някакви субекти къртят алуминиевите лайсни от прозорците. Съобщи вестник “Нов живот”.

През счупените прозорци без затруднение проникнахме вътре. В една от стаите са струпани големи късове от питоси и десетина книжни торбички с кости и дребна керамика, на които пише, че са от разкопки край джебелското село Плазище през 1984 г. В една от торбичките открихме малък череп и части от дребен скелет, може би детски. В коридора също има купчинка керамични късове на пода и в кашон, кости в щайга от ягоди. И много отпадъци.

Деца на около 10-12 г., които си играеха наблизо, казаха, че изобщо не знаят за никакви кости. Големите влизат в склада, те може да знаят, вдигат рамене момченцата.

Имаше един малък череп, но го изхвърлихме в контейнера, каза Кадрие Шабан от семейството, чиято собственост е парцелът. Другото бяха дребни парчета кости и керамика. Ако имаше скелети, щяхме да се погрижим да ги махнем.

Жената обясни, че са купили земята преди 4 г. от предшните собственици, които малко по-рано си я получили след реституция. Чакат вече 2 г. да бъде демонтирана сградата, за да започнат да строят автосервиз.

Наш пропуск е, че забравихме тези 2 кашона при пренасянето, но така се случи, каза директорът на музея Павел Петков. Обясни, че в началото на юни няколко дни напрегнато работили да опаковат и пренесат всичко от хранилището в музея. Собствениците на земята непрекъснато настояват да го направим, но трябваше да приключи ремонтът на сградата на музея, за да можем да приберем нещата в хранилищата в подземието и на тавана. В двата кашона имало масов керамичен материал и натрошени кости, повечето, според него, животински. Когато вечерта приключили с товаренето на камионите били твърде уморени за да носят въпросните кашони до контейнера.

Домакинът на музея казал, че на следващия ден сутринта ще ги качи на боклукчийската кола, но вечерта получил възпаление на окото и постъпил в болница. Археолозите тръгнали на разкопки, а директорът трябвало да замине спешно за София. Така злополучните кашони си останали там. Допреди 2 дни, когато журналисти се заинтересували какви са разпилените кости и чирепи около сградата. Тогава дошли от музея и ги изхвърлили.

Останалата керамика и кости, които са вътре в сградата също няма да прибират. Това е масов материал, който не ни е нужен, заяви Петков.

Кога и кой ще демонтира сградата се очаква да стане ясно в най-скоро време. На запитване на Петков от общината му съобщили в писмо, че сградата е публична държавна собственост. Затова в началото на седмицата изпратил запитване до областната управа.

Специалисти коментираха, че практика в археологията е костите да се препогребват.