О.з.генерал Георги Пилев е дългогодишен служител на Министерството на вътрешните работи. Работил е в полицейските управления на Крумовград и Кърджали. Служил е и в министерството в София. След пенсионирането си подхваща адвокатска практика. Живее в Крумовград. През 1982 г., когато се правят разкопки на Перперикон е вторият човек в РДВР- Кърджали. Де-факто той управлява дирекцията поради заболяване на началника. Имал е пряк поглед върху работата на Държавна сигурност.

-Г-н Пилев, Вие сте били зам.-началник на управлението в Кърджали през 1982 г. Възможно ли е Държавна сигурност да е намесена в укриването на находки от Перперикон?

-През 1982 г. аз носех основната отгворност. Началникът на управлението бе болен и аз изпълнавах неговите функции. Да приписва на Държавна сигурност укриване на находки от Перперикон може само болен мозък.

-На времето в София имаше отдел за защита на културно-историческото наследство към Държавна сигурност. Идвали ли са хора от този отдел да търсят вашето съдействие?

-Никога не са идвали. Тогава даже не бяхме чували за Перперикон. За този град научих през последните години. Тогава разкопките не бяха интересни за Държавна сигурност. Искам да подчертая, че тогавашното и служебно и политическо ръководство на Държавна сигурност не биха направили нищо, което накърнява интересите на България. Не е възможно.

-Възможно ли е посред бял ден Държавна сигурност да пренася с хиликоптери злата и други находки от този обект?

-Не! Изключено! Категорично заявавам: Не!.

-Ако това бе работа на ваши колеги от София вероятно щяха да поискат съдействието Ви?

-Това не мога да кажа. Но такава акция не може да остане тайна от местното население, от нашите органи. Това е невъзможна история. Това е измислица. Някоий си трупа точки за нещо.

-Не стана ли мода да замесват Държавна сигурност напоследък. Не се ли извличат дивиденти от това?

-Много хора се опитват да извлекат изгода. Правят се на герои. Направиха от Държавна сигурност мит. Един мит не опасен и сега и приписват всичко. На нас, които сме работили не ни става нито по топло, нито по студено. Поредната глупост. Ще повторя, че разкопките на Перперикон не представляваха интерес за Държавна сигурност. Тогава имахме по-важни задачи. Борехме се срещу турското разузнаване и турския национализъм. И да бяха намерени ценни културно-исторически паметници тяхното място бе в музея. Какво щеше да ги прави Държавна сигурност. Къде да ги дене. Мястото им е в музея. Аз не познавам нито един служител на службата, който да се е увличал по колекциониране на антики. Не познавам!

-Как оценявате внушенията за конспирация?

-Още като чух по телевизията си казах, че това е работа на болен човек. Непонятно ми е какво иска да направи. Николай Овчаров нито съм го чувал, нито съм го виждал. Какво иска да постигне той. За какво му е Държавна сигурност. Смята че само секретните служби могат да извършат такова “велико дело”. Ненормална история. Обидно е, че сериозни хора като журналистите могат да се поддават на подобни внушения и да си губят времето. Ако в Държавна сигурност бяхме направили нещо, бъдете сигурни, че щяхме да го сторим без никой да разбере. Да вдигаме сандъци с хиликоптери по сред бял ден това е абсурд. Много ни подценяват.

-Г-н Пилев, археологът Иван Балкански бе първият разкопвач на Перперикон. Познавахте ли го?

-Познавам покойният Иван Балкански от 1975 г. При изкопа за жилищен блок в Крумовград багерът разкри нещо като фурна. Имаше някаква тава. Беше нещо много старо. Археологическа ценност. Балкански пристигна от Кърджали и препоръча да се спре изкопа. Той каза, че е открито неолитно селище от VІ хил.пр. н. е. Проведоха се разкопки. Работиха до тогава докато не разкриха старините. Едва след това разрешиха да се строи. По късно той идва за да урежда нашия музей в Крумовград. Аз го срещах с ръководителите на общината. Обсъждаше се експозицията. За мен той бе сериозен човек. Почтен!

-Възможно ли е според Вас той да участва в някаква конспирация?

-Не знам дали той може да участва в някаква конспирация. Но той да намери и най дребната старина на пътя ще я отнесе в музея. Като го видях с каква страст и любов ровеше в неолитното селище, разбрах,че каквото и да намери ще го даде в музея. Не можеше да злопуотреби.

Материалът се публикува със съгласието на автора, без съкращения и корекции.