Данчо Йорданов е роден в Ивайловград. Дълги години работи в Исторически музей Кърджали като фотограф. Снимал е стотици археологически обекти. Работи в екипа на Иван Балкански в продължение на 4 години. Документира археологическите обекти, проучвани от археолога. През 1993 г. напуска музея. Работи като художник-фотограф на свободна практика. Автор е на дузина албуми за археологията и етнографията на Източните Родопи.

-Г-н Йорданов, появиха се твърдения, че по време на разкопките на Перперикон проведени от Иван Балкански са укрити находки?

-Много съм афектиран от тези твърдения. В тях няма нищо вярно. Гледах репортажите по телевизията.За мен те са инсинуация. Не знам в кого се цели Николай Овчаров. Дали в Държавна сигурност или в Иван Балкански. Ако Балкански бе направил някъкъв ход за укриване на находки, нямаше да си отиде от този свят в мизерия. Последните години живя във фондохранилището на музея.

-Възможно ли е Балкански да укрие нещо от разкопките?

-Той бе много доверчив и честен човек. При мен носеше с чували находки за да ги снимам за документацията на разкопките. Той не смееше да отдели нещо на страни от това, което откриваше. Смяташе, че всичко трябва да се фотографира.

-Пефектна ли бе според теб документацията на Балкански?

-Той изискваше много от мен. Искаше документацита му да бъде много точна. Даже се налагаше да снимам масов керамичен материал . За мен това бе безпредметно, но той настояваше. Той съхраняваше всичко което откриваше, независимо, че нямаше музейна стойност. Той искаше да има перфектна документация за отчетите си в София. Снимал съм всичко предмет по предмет. Всяка находка имаше паспорт. Не приемам нападките , че документацията му не е точна. Ще хвърля малък упрек към Даниела Хаджиева. Тя бе временно изпълнаваща длъжността директор. Главен уредник е в отдел “Археология”. Цялата документация е при нея. Тя е от екипа на Овчаров. Не може да не е издирена документацията,а да се водят разкопки.

-Как приемаш твърденията на ст. н. с. Николай Овчаров?

-Аз през 1986 г. заведох Овчаров на Перперикон. Той не бе стъпвал там. Тъкмо завършваше аспирантурата си. Още от тогава той имаше желание да работи този обект.

-Вие сте участвали при разкриване на гробове на Перперикон. Как ставаше това?

В екипа на Балкански имаше строителен техник, фотограф, реставратор. Съставът му се определяше със заповед на директора .Когато излизаха находки заснемахме всичко. Техникът рисуваше местоположението на каменните плочи от саркофазите, скелетите. Аз правех снимки. Ако имаше ценни находки те се вадеха внимателно. Пред всички. Балкански работеше с ученици. Невъзможно е пред тези чисти души той да укрие нещо. Веднага щеше да се научи.

-Спомняш ли си да е откриван саркофаг? Снимал ли си го?

-Не си спомням да е откриван римски саркофаг с капак. Не съм го снимал.

-Намирано ли е злато на Перперикон?

-Не, не е намирано. Една обеца излезе на Седларе на праисторическата селищна могила.

-Пренасяни ли са сандъци с хеликоптер от Перперикон?

-Имаше много хеликоптери на селскостопанската авиация , коитопръскаха тютюневите насаждения. Смешно е да се мисли, че посред бял ден, някой ще сваля сандъци със злато с хеликоптер от крепостта.Всичко това за някакаква конспирация се твърди от иманярите на Николай Овчаров. Тези хора не бяха допускани в музея по онова време. Сега някой от тях са екскурзоводи на Перперикон. По много грозен начин Овчаров рекламира обекта с тази история.

Материалът се публикува със съгласието на автора, без съкращения и корекции.