По пътя от Крумовград към Ивайловград срещаме много села, разпръснали махалите си по склоновете. Между зеленината на дърветата като престилки от носия са намятани малките им ниви. Кафяво-черният им цвят е в контраст със зеленият цвят на пролетта. Но скоро и те ще позеленеят, защото стопаните им са започнали сеитбата на тютюна.

В крумовградкото село Гулийка живеят около 500 души. Към кметството е и село Пелин. Кмет на селото е Халил Ахмед. А откъде идва името на селото ви, питам ги. Само аз явно от всички тук знам, че това е земна ябълка - гулийка, отговаря ми Исмаил Якубов. Българските имена на селата са от 1934 г. Този, които ги е измислил е бил поет, не ги е превеждал буквално - вижте какви са звучни - Сливарка, Перуника, Чернооки, Багрилци, изрежда той. В някои от тях има къщи, които са по на 150 -200 години. А в гробищата на Чернооки има погребан човек отпреди 300 години, връща се към миналото Исмаил Якубов.

Хората са много задружни тук, разказва Шерифе Якубова . Тя е секретар в кметството. И тук основният поминък е тютюнът. Тази година са заявили 554 дка, ще произведат 99 тона. Трудно ни е водоснабдяването, а и дъжд скоро не е валял, притесняват се хората. Повечето от моите съселяни използват кладенчова вода, питейната не става за поливане, казва Шерифе Якубова. Миналата година какъв пипер отгледах, но не използвам тази вода, защото в нея има хлорна вар. Няколко човека от селото си направиха две големи ями, така ще имат вода за разсаждането на тютюна. Наскоро са разширили гробищата, изградили са ограда около тях. Един наш съселянин плати, след това всички ние си разпределихме по равно парите. Голям проблем са обратните води, но така май е в повечето села, казва Шерифе Якубова. Наскоро падналият жълт дъжд “попари” цветовете на плодните дръвчета, току що бяха цъфнали и на сутринта бяха пожълтели, свили се, сигурно няма да тръгнат, притесняват се хората.

Мъж, който е от селото, но има бизнес в Турция сподели, че тук в Гулийка се чувства много по-добре. Там в Истанбул и да имаш какво значи, след като няма с кого да си размениш две думи. Всеки се затваря зад вратата на жилището си и край. Тук е друго – можеш да говориш с всичко за всеки, хората си помагат в беда, така се живее лесно, казва той.

Сега основна тема за всички са премиите и разсаждането на тютюна. Въпреки, че почти във всеки дом има крава, в Гулийка никой не идва да изкупува млякото. През летните месеци идва една фирма, но дава такава цена, че хората предпочитат да не го продават. Едно безалкохолно е по-скъпо, те ни дават само 25 ст., казват хората от Гулийка. Затова си преработват млякото в сирене, кашкавал. Децата в училището са 130, около 100 са от Пелин. Детската градина е приютила 12 малчугани. Всички деца получават закуска по новата програма на социалното министерство, доволни са хората от селото. С решение на кмета на Крумовград Себихан Мехмед на всички се дава топла мляко и закуски, не са отделени и малките от детската градина.

Сега някои от хората от Гулийка са в Кремиковци, работят там на смени, няколко са в Гърция, но повечето са си тук. От миналата година селото ни е телефонизирано, казва Шерифе Якубова. Но пък джиесемите не ни служат много, защото нямаме хубаво покритие. Всички си попълниха с наша помощ данъчните декларации, това стана лесно. Но е трудно със здравните осигуровки, допълва тя. Как ще се справят с това хората тук, не знам. А и нямаме лекар в селото. За всяка болка – тичай да Крумовград. Може би трябваше по-рано да кажат, та да не им се натрупват толкова много пари. Привечер към центъра на селото се запътват децата, някои ритат топка, други карат колела. Често игрите им се прекъсват от преминаващи коне, прави впечатление, че са много. Използват ги за полската работа, а вечер обикалят на воля. Не се плашат от хората.