В ардинското село Башево няма нито един декар тютюн. Хората се отказали от традиционния си поминък преди 7-8 години години, заради проблемите с изкупуването и ниските цени. Сега по баирите около селото всичко е ливади и малки стръмни нивички, потънали в бурени. Животът се разпада. Уж да вървим напред, ние се връщаме назад. Преди да дойде демокрацията в Горно Прахово и Млечино имаше големи цехове, от които нищо не остана, оплаква се Мюмюн Ферад, който твърди, е е бил две години и половина на гурбет в Израел. Двамата му сина продължавали да работят там. Скоро нямали намарения да си дойдат, защото върнат ли си няма да могат да отидат пак. В Израел вече не търсили много работници от България.

Всяка сутрин айлякчиите се събират в центъра на селото. Нашият екип свари около десетина души, насядали на пейките. Говорят си за всичко. За политика, за градушки, за цената на гъбите, кой се е върнал от Турция. Към обяд селския мегдан опустява. През лятото селото по-оживено. От Турция се връщат десетки изселници да си почиват тук. Местните признават, че изкарват по някоя бира почерпка от тях, защото били по-паралии.

Детската градина и училището са закрити. Външен човек, който идва за първи път в селото няма да остане с такова впечатление. Градината е прясно боядисана тъмно зелено. Фасадата на училището също скоро ще грейне. Боята осигурявали тукашни изселници в Турция. Стягат центъра за събора през август. Тогава ще се съберат всички земляци, пръснати в Турция, Белгия и Холандия и Германия.

Нищо не искаме да унищожаваме. Държим всичко да ни е хубаво. Имаме чист въздух, доволен е Мюмюн Ферад. Подхвърля се идеята детската градина да стане нещо като хотел, който да приютява гостите на селото. Край Башево има средновековна крепост, която се посещава от много туристи.

За оцеляването си освен на гурбетчилъка по-големите градове в страната и в чужбина, и разчитат много на животновъдството. Няма семейство без крави. Пазар за млякото се намира. Но хората се възмущават защо шише лимонада е 50 ст., а литър мляко 30 ст. Разочаровани са и от цените на гъбите. На пачия крак се е сринала на 1-1,50 лв.

Минали години земята на българска територия беше запустяла. Сега забелязвам някакво раздвижване. Искам България да върви напред, да влезе в Европейския съюз. Човек навсякъде може да отиде, но неможе да забрави родния си край, твърди Мюмюн Хасан. От 1993 г. той живее в Истанбул. Дошъл е тук на почивка.

От добитък нищо не се изкарва. Печалбата е само лайната. Как може теле 60 кг да струва 200 лв. Половината от населението са пенсионери. Младите избягаха в чужбина, недоволства Мюмюн Сюлейманов, известен като Капитана. Депутати да не ходят в парламента само да лаят и да пият кафета, а да вършат работа. По изборите обещават по 300 лв., а накрая да не можеш да си купиш една вафла. Който отсъства три дни от залата да му се търси строга отговорност къде е бил – на море, в болница или си въртят далаверата с техните си фирми за големи комисионни, категоричен е Сюлейманов.

Не се вълнува особено какъв ще бъде кабинета и кой ще бъде премиер. Хората искат да има повече работни места, младите да останат тук. В селото има около 40 ергени. Моми ще се намерят, но пари няма. Със социални помощи семейство не се гледа. Да сте видяли богаташ без жена, пита той. Признава, че повече не иска царя за министър-председател. Той бил се върнал да си вземе имотите и ще си тръгне.