За рибарите няма граници и държави. Страстта си остава същата независимо дали си на брега на Арда, язовир “Кърджали” или някой водоем в Испания. Максимата потвърждава Павел Козарев, който от 8 години работи и живее в градчето Саламанка в област Кастилия и Леон. Нашенецът мята въдица във всеки свободен момент. Дни преди най-голямото рибарско състезание в областта за купата на “Нов живот” той “подгрява” участниците в него с подробности за улова на Иберийския полуостров.

Испанците шаран не ядат, затова всички язовири там бъкат от този вид риба, споделя Павел. Смятат, че се храни с тиня и мръсотия, затова смятат шарана за нечиста риба. Кърджалиецът помни първите си дни в Испания. През града, в който живее, минава река Термес. По течението й е построен и язовир, който е широк около 700 м и близо 4 км дълъг. Гъмжал от шаран.

В началото от Мадрид, който е на около 250 км от нас, на гости ми идваше брадовчед ми Петър Пешев, спомня си Павел. Веднъж си взехме куки-тройки от магазина. Вързахме по три на жилката и тръгнахме към язовира. Когато пристигнахме, по повърхността на водата се виждаха неща, което ни заприлича на съчки. Обаче времето беше тихо, водата спокойна - няма как да са довеяни пръчките. Като се загледахме, видяхме, че всъщност се виждат гърбове на шарани, които са излезли на повърхността да поемат въздух. Започнахме да хвърляме тройките и да вадим риба. Дори се обзаложихме кой ще изкара повече за час. Измъкнахме почти 300 парчета. Толкова много риба има че ще хванеш мускол на треска от замятане и вадене на шарани, твърди Козарев.

Риболовният билет в Испания се вадил по провинции - живееш в Кастилия и Леон, купуваш билет само за тази област. Струвал около 7 евро на година. За да спретнеш един скромен такъм били необходими още 10 евро. Естествено, реномираните марки държали цена и в Испания.

През първата ни година в Испания като отидем на риба вадехме по 30-40 кг. шаран. По-късно свикнахме с боллука и сега взимам колкото за вечеря. Другата риба я връщам обратно във водата, разказва още Павел Козарев.

Били петима души от Кърджали, които ходели често на риба в яз. “Термес”. Имало хора, които биели по 200-300 км път, за да дойдат на риболов. Испанците “гонели” бяла мряна и местна риба, наречена бога. Била като нашенския уклей. По течението на реката пък излизала и щука. На този язовир се провеждали Национални и Европейски първенства по риболов. Наградният фонд за Европейското бил 6 000 евро.

Има един язовир “Каспе”, който се намира до град Сарагоса, продължава да удивлява Павел Козарев. На 540 км от Саламанка е. Там целогодишно излиза сом, дори и на плувка. Огромни екземпляри. Наскоро там се удавиха двама българи. Излезли на риболов с лодка и се обърнали. Не вярвам да са били с мрежи, но ако са закачили някой “великан”, то със сигурност ги е повлякъл, добавя емигрантът.

Казва, че не е виждал бракониери като нашите по испанските земи. Да разпъват мрежи и да вадят промишлени количества риба. Законите били твърде строги. Уловът на дребна риба, която да послужи за стръв при гонене на едър хищник или шаран, се смята за бракониерство. Бракониерство било да ловиш с хранилка. Ако те хванат, плащаш глоба 180 евро.

Какво да ви кажа за риболова в Испания, завършва разказа си Павел. На този язовир до нас без въдица да отидеш, с шаран ще се върнеш. Достатъчно е да застанеш до някой испанец- той сам ще ти го даде. А е много сладък техния шаран.