Завладяващата света мания, наречена ПАРКУР, завладя и Кърджали. Култови филми като “Предградие 13” на Люк Бесон и “Ямакаши” дават представа какво представлява този градски спорт. Тези, които не са ги гледали, може би помнят телевизионната реклама на Мтел, където едно момче прескача със скокове предпазни парапети, за да догони градския автобус. Ако отново не се сетите за какво иде реч, изгледайте клипа на Мадона „Hung up“. Момчетата и момичетата, които разгряват в началото на клипа, а после скачат от покрив на покрив, премятат се през парапети и се прехвърлят през няколко стъпала на ръце - всички те практикуват Паркур.

Името на този екстремен спорт идва от френската дума PARCOUR, което означава “бягане с препятствия”. По-късно практикуващите го заменят “с” с “к”, защото го намират за по-модерно. Трудно е да се обясни какво точно е PARCOUR, защото всеки, който го практикува, има собствено мнение по въпроса. “Бегачите“ използват градската среда като огромна спортна площадка, на която всяка сграда, парапет или покрив се превръща в препятствие, което трябва да бъде преодоляно по възможно най-елегантния начин. Движенията са взаимствани от акробатиката и катеренето.

Собствено мнение за новата екстрийм-мания имат и шестте момчета от кърджалийската група “SAC” /Street Animals Crew/ или “Бандата на уличните животни”. Петър Желев, Владимир Даскалов, близнаците Калин и Никола Ботеви, Петър Гайдеек и Димитър Христов вече почти година се занимават с ПАРКУР и подобния му FREE RUN. Първите петима са възпитаници на Езиковата гимназия в града, а Димитър е ученик в СОУ “Й. Йовков”.

Паркурът всъщност е преминаване от точка А до точка В по най-ефикасния и бърза начин, обяснява десетокласникът Петър от френската паралелка. Според 16-годишният тийнейджър това трябва да стане по възможно най-правата линия.

Данните сочат, че началото на този спорт е поставено през Виетнамската война, разказва още Петър. Обучавали войниците на различни способи за преодоляване на джунглата. Там е служил бащата на един от основоположниците на паркура Дейвид Бел. Той започнал да учи сина си още от дете и сега Дейвид е №1, въпреки че е трийсетина годишен. Много добри са още Себастиан Фукан и Кирил Рафаели. Всички те са французи.

Най-страшна в този спорт е психическата бариера. Например да скочиш от гараж върху друг гараж на разстояние 2 метра, а всъщност знаеш, че правиш скок 2.50 м, признава Владимир Даскалов, възпитаник на немската паралелка. Всичко останало е постижимо. Когато преди 8-9 месеца започнахме да тренираме, не сме и предполагали какви резултати ще постигнем. Сега правим различни трикове като “уолфлип”, “уолспин” или “конг”.

Момчетата тренират три пъти седмично в зала. Директорът на ГПЧЕ “Хр. Ботев” Йорданка Чавдарова им е позволила да ползват залата на училището вечер. В почивните дни кърджалийските паркуристи практикуват на улицата. Арена за триковете им най-често става районът около бившия паметник на Георги Димитров в центъра. “Използват” и оградите на института и стадион “Дружба”.

От малък обичам да се катеря по скали, споделя още Петър Желев. Сега го правим професионално. Много са полезни разтяганията, помагат за гъвкавостта при салтата. Хубаво е да се правят набирания, коремни преси и отскоци. Използваме всякакви гимнастически уреди - везни, магарета, успоредки, скочище и трамплин. Знаем, че в чужбина си имат басейни, които пълнят с парчета дунапрен - когато паднеш не усещаш нищо.

Момчетата от “SAC” признават, че по-малките деца искрено им се възхищават. Събирали се по 20, когато ги видят някъде в града. Подражавали им във всичко, дори когато само загряват преди някой ефектен трик. Възрастните хора обаче не гледали с добро око на страстта им. Смятали, че е твърде рискован този спорт.

Риска е преценен, ако внимаваш, не те грози опасност, убедени са паркуристите. Но ако скачаш безразсъдно и без тренировки, то със сигурност ще пострадаш, казват те и добавят, че никой от тях не се е контузвал сериозно досега.