Векове наред, всяка вечер на 5 срещу 6 май хората от Източните Родопи се качвали на връх Дамбалъ. По стара езическа традиция, дочаквали изгрева на слънцето за да се облеят и отпият от целебната вода, извираща тук. Нито християнството, нито ислямът са повлияли древните обреди. Надеждата за здраве е обсебила това място. И днес хора търсят изцеление за себе си и своите деца в лековитата вода. Славата на Дамбалъ отдавна е надхвърлила пределите на страната. Тук пристигат хора не само от България, но и от Турция, Гърция, дори от Румъния.

Привлечен от магнетизма на святото място решавам да се изкача до извора. Тръгвам след вечеря. Общинските власти в Момчилград, на чиято територия е Дамбалъ, са маркирали пътя с табели така, че лесно се ориентираме. До село Летовник се движа по асфалт. От там до върха пътят е черен. Прокараха го преди няколко години. На две места са оформени паркинги. Въпреки това трудно намирам къде да спра. Има над 500 коли. Те са с всевъзможни регистрации- Кърджали, София, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Ямбол. Полицаи се грижат да има ред. Поставена е бариера след един от паркингите. От там до святото място има 2 км. Всеки ги преодолява пеша независимо дали е сам или води болно дете, пише репортерът на "Нов живот" Георги Кулов.

Най-нетърпеливите идват само да налеят вода. Те се качват с туби до извора. Пълнят ги и се връщат обратно.

Хората с дертове обаче се разполагат на бивак. Мъка е изписана по лицата им. Не коментират кое ги е довело тук. Палят огньове, настилат одеала и платнища, похапват приготвени в дома ястия. Някои си носят и ракия да се сгреят в нощта, която е доста хладна.

Чакат да стане полунощ. Тогава настъпва Гергьовден за християните и Хъдърлез за мюсюлманите. Водата придобива голяма лечебна сила, твърди мълвата. Обяснява се с това, че този ден поставя началото на лятото в Източните Родопи. Двамата светци Хъдър и Иляз се движат в две противоположни посоки, за да помагат на хората. Те са невидими и не са нито на земята, нито на небето. Понякога се появяват в различни образи – например като хора, търсещи помощ. Само веднъж в годината във времето от 1 до 5 май и то в петък светците се срещат и си споделят как са помогнали на хората. Мигът на тяхната среща не е известен и за това на Хъдърлез не се работи.

Според краеведа Никола Иванов изворът на Дамбълъ се почита от най-дълбока древност. Тук е имало християнски манастир. Впоследствие е и изградено алианско теке. Двете религии са съжителствали мирно. Затова тук идват мюсюлмани и християни, пише „Нов живот”.

Според поверието изворът на Дамбалъ лекува деца, които не могат да говорят или заекват. Славата му обаче го е утвърдила като универсално място за лечение. Тук водят и деца с други недъзи. Вярва се, че при изгрев слънце, ако те бъдат потопени в ледената вода, ще получат изцеление.

Преди години строителни предприемачи от Момчилград вдигнаха нова двуетажна чешма. Малкото корито на извора бе заменено с басейнче, където се потопят заекващите деца. До преди десетина години тук идваха предимно алиани от околните села. Коритото бе достатъчно за децата им. Сега потокът от хора става все по-голям. Дори новият басейн се оказва тесен.

Първото, което правя, когато идвам на Дамбалъ, е да си налея вода от лековития извор. Опашката е огромна. Всеки, който налее вода, се измива за здраве. Част от хората обаче не бързат. Те чакат да настъпи полунощ. Това е новото поверие - когато настъпва Хъдърлез, водата придобива сила. Не се чака да изгрее слънце.

Иван и Асен от Момчилград са на опашката повече от час. Те са твърдо решени да си налеят вода след полунощ. Тогава мераклиите са най-много. Искаме да спазим обичая. Да си вземем от най-лековитата вода, казват те.

Гюнер от село Боровица за пръв път е тук. Нарежда се на опашката да се облее с лечебната вода. Чувал съм от хора от нашето село, че е много лековита. Затова дойдох тук, споделя младият човек.

От чешмата водата се оттича в басейнчето. Около него още от залез слънце са скупчени родители с деца. Всеки е заел стратегическа позиция. Петгодишната Тюркян от Асеновград чака безропотно, както десетки деца тук. Не може да говори. За втори път е тук. Майка й Хатидже споделя, че са опитали всякакви илачи, ходили са на много доктори и лечители, но нищо не помага. Надеждата им е в лековития извор. Бащата Хасан казва „Щом вярваме, ще помогне. Вярата дава сила на водата”.

Разказвам им, че познавам хора, които са се излекували. Това са две момичета, вече жени, деца на мои колежки. Не са могли да говорят до 7-8 годишни. Водили са ги няколко пъти тук. Чудото станало. Разказът ми окуражава родителите на Тюркян.

Наближава полунощ. Пристига министърът на земеделието Валери Цветанов. Придружават го областният управител Ангел Коджаманов, кметът на Момчилград Ердинч Хайрула, народният представител Юнал Тасим. Хората им правят път да стигнат до чешмата. Те отпиват от ледената вода, показвайки уважение към традицията.

Настъпва дългоочакваният миг. Часовниците показват 24 часа. Стотици хора се насочват към малкия басейн. Всеки е довел дете и желае да го потопи в ледените води за изцеление. Настава голяма блъсканица. Деца пищят, родители нервно си разменят реплики. Оператори и фотографи се надпреварват да заснемат неповторими кадри.

Веднага след като потопят малчуганите в ледените води, родителите бързат да ги загърнат с хавлии и одеала. Свалят им мокрите дрехи и ги окачват по клоните на дърветата. Вярва се, че с тях на Дамбалъ ще остане болестта. И детето ще си тръгне от тук здраво.

Малцина знаят, че на това място има още една лековита вода. Тя се стича по скалата непосредствено до чешмата. Поверието разказва, че лекува болести на очите. Неколцина се редят да си налеят от нея. Тя обаче е накарала Атанас от Кърджали да доведе сляпото си дете. Само в нея има надежда.

Според поверието на зазоряване излиза вятър. Дъбовата гора шуми особено, неповторимо. Тогава здравоносната сила на природата е най-голяма. Хората се измиват, оставят по дрешка на клоните и поемат обратния път към къщи. С надеждата, че са получили нови сили и здраве.

Кърджали Прес