Премахването на проверката за двойна наказуемост е съвместимо с принципа за законоустановеност и с принципа за равенство и забрана на дискриминацията

Рамковото решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки има за цел да установи опростена процедура за предаване между съдебни органи на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване.

Някои изброени в рамковото решение престъпления, така както са определени от правото на издаващата държава-членка, дават основание за предаване съгласно европейска заповед за арест без проверка за двойна наказуемост на деянието, ако в издаващата държава-членка са наказуеми с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малък от три години.

През 2004 г. сдружението „Advocaten voor de Wereld" подава жалба пред Арбитражния съд (Белгия), с която иска отмяна изцяло или частично на белгийския закон, въвеждащ във вътрешното право разпоредбите на посоченото рамково решение. Арбитражният съд се обръща към Съда на Европейските общности с редица преюдициални въпроси относно действителността на рамковото решение.

На първо място, „Advocaten voor de Wereld" поддържа, че материята на европейската заповед за арест следва да се уреди с конвенция. Макар и да приема, че е възможно европейската заповед за арест да се регламентира и с конвенция, Съдът счита, че Съветът може, упражнявайки правото си на преценка, да предпочете като правен акт рамковото решение, при положение че условията за неговото приемане са изпълнени, както в настоящия случай.

На второ място, „Advocaten voor de Wereld" твърди, че премахването на проверката за двойна наказуемост по отношение на някои престъпления, посочени в рамковото решение, противоречи на принципа за законоустановеност в наказателното право. Този принцип изисква законът ясно да определи престъпленията и наказанията за тях. Това условие е изпълнено, когато правните субекти могат да разберат за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност.

Във връзка с това Съдът констатира, че рамковото решение няма за цел да съгласува елементите от фактическите състави на въпросните престъпления или предвидените за тях наказания. Следователно, макар да премахва проверката за двойна наказуемост по отношение на определени категории престъпления, тяхното определяне и установяването на съответните наказания продължава да се урежда от правото на издаващата държава-членка, която трябва да спазва основните права и основните правни принципи, сред които е и принципът за законоустановеност на престъплението и наказанието. Поради това премахването на проверката за двойна наказуемост за някои престъпления е съвместимо с принципа за законоустановеност.

На трето място, според „Advocaten voor de Wereld", рамковото решение нарушава принципа за равенство и забрана на дискриминацията, тъй като при престъпления, различни от посочените в него, предаването може да зависи от условието деянията, за които е издадена европейската заповед за арест, да съставляват престъпление съгласно правото на изпълняващата държава-членка. Това разграничение не е обективно оправдано. Премахването на проверката за двойна наказуемост е още по-оспоримо поради обстоятелството, че рамковото решение не съдържа подробна дефиниция на деянията, във връзка с които се иска предаването.

Съдът подчертава, че от една страна, при подбора на 32 категории престъпления, изброени в рамковото решение, Съветът, въз основа на принципа за взаимно признаване и предвид високата степен на доверие и солидарност между държавите-членки, е счел, че било поради самото естество, било поради предвиденото наказание с максимален срок не по-малък от три години, съответните категории престъпления са сред тези, чиято степен на обществена опасност оправдава проверката за двойна наказуемост да не бъде изисквана.

От друга страна, що се отнася до факта, че липсата на точност при определянето на въпросните категории престъпления може да доведе до различно въвеждане на рамковото решение в различните национални правни системи, достатъчно е да се отбележи, че целта на това решение не е да съгласува материалното наказателно право на държавите-членки.

Съдът заключава, че при разглеждането на поставените въпроси не се установи наличие на елементи, които да засегнат действителността на рамковото решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки.