От село Русалско тръгваме за Песнопой. След около 20 минути клатушкане из неравния прашен път стигаме до мястото, откъдето можем да видим старите двуетажни къщички, пръснати долу в селото. Оставяме колата, нататък пътят е стръмен и се стига пеш. С нас е и Фатмегюл Мурад, която работи в кметството. Пътем ни разказва за живота тук и в същото време бърза към дома си, за да спретне софра на неочакваните гости. Стигаме до къщата й, оглеждайки портите, оградите в селото, оставени на забравата на времето, пише "Нов живот".

Под дърветата в градината на семейството завързваме разговор с Фатмегюл и съпруга й Мурад Мурад завързваме разговор за десетината души, които са останали да живеят тук.

В Песнопой живеят 3 семейства. Само ние отглеждаме тютюн - декар, декар и половина. Ето там е нивичката, показва Фатмегюл с ръка мястото. Двама души гледат около 80-150 овце. Има достатъчна мера.

И тази година сключили договор с "Булгартабак". Плащали редовно. Миналогодишната реколта я дали за 3,50 лв.

В селото имали 4-5 младежи. Единият е студент в Пловдив, а други двама - синовете на Фатмегюл и Мурад, работят по строежите в София. Останалите помагат на семействата си в отглеждането на животните.

Добре, че имаме ток, за да си вършим домакинската работа, радва се стопанката. Водата обаче е проблем. Докарват я с маркучи от извори около селото.

Почти всеки ден печем хляб. Не можем да вървим по 40 минути, за да си купим. Далече е Русалско. Оризът, захарта и олиото си набавят от магазина. Продуктите товарят на магарета и така ги докарват по стръмния път.

Голямата дъщеря живее в Турция, в Силиври, разказва за неволите на семейството си Фатмегюл. Казват, че там животът е по-лесен. Направила си и къща, а все не могат да й отидат на гости, да я видят. Синовете и двамата са ергени. Само през зимата са си на село. Тогава и работата в строителството намалява. Като си дойдат, помагат в домакинството. Кога ли ще ми доведат снахи, пита се тя.

Мъжът й е болен, краката го болят. Затова сега не работи, но преди е бил пощальон в Русалско. Тежко е на село. И тютюн, и животни гледат. Няма как. Трябва да дойдат пари отнякъде. Тези, които са ги имали, си купили имоти в асеновградските села. Тук останаха само бедните, реди Фатмегюл. Младите не искат да живеят в Песнопой. Когато момчетата й съберат повече пари, и тях ще ги прати да си купят жилище в Ардино.

Фатмегюл се връща назад в годините, когато е била млада булка. Тогава, през 1970 г. в Песнопой било пълно с хора. Всички махали били населени. Сега навред пред очите е пустош. Празни къщи, счупени прозорци и остарели дървени порти. Тъжно е. Къщата на Фатмегюл е 100-годишна. Останала им от свекъра и свекървата. Зимно време е страшно да се живее тук. Тогава диви прасета слизат в селото. Вълци нападат добитъка им. А лисици шетат дори и в дворовете.

Най-лошото е, че нямат път. Принудени са да оставят колите си на 20 минути от селото. Като ти потрябва превоз, стигаш до него по кози пътеки. Не дай си боже, някой да се разболее, така ще си и умре, тюхка се Фатмегюл.

Иначе по време на избори идват в Русалско да ги агитират да гласуват. В Песнопой обаче никой не стъпва. Кой ще дойде да те види? Как живееш? С какво се прехранваш?

Такъв е животът в Песнопой. Името на селото е хубаво и звучно. Но на никой не му идва на ума да подхване някоя песен, добавя Фатмегюл.

Кърджали Прес