35-годишния кантонер С. Ш. от Седловина се удави във водите на яз. “Студен кладенец” в четвъртък през нощта. Той излязъл на бракониерски риболов с надуваема гумена лодка зедно с 36-годишния си съселянин Сейзитин Осман в района на площадката на “Бентонит”, където хвърлили своята мрежа. Навлезли на 30 м навътре в язовира. Старата и изхабена лодка обаче се спукала и преобърнала. Двамата мъже започнали да плуват към брега. С. бил пред Сейзитин. На около 15 м от брега и дълбочина на водата 4 м кантонерът на траса край “Бентонит” внезапно изчезнал във водите. Другият бракониер успял да доплува до брега и веднага да потърсил помощ. Към мястото веднага тръгват спасители от “Гражданска защита” и започват да претърсват района. На помощ са повикани водолази от Пловдив, тъй като кърджалийските им колеги са във Варна на обучение. Тъмнината на нощта обаче попречила, за да открият тялото. То бе извадено вчера около 10 ч. сутринта. Претърсващите екипи използваха лодка и куки, за да се натъкнат на удавника.

С. Ш. е известен бракониер в околността. Родом е от Ненково, където живеят и родителите му. Наскоро си купил къща в кв. “Прилепци” в Кърджали и живеел там със съпругата си и 6-годишната им дъщеря. Криминално проявен. Често излизал на риба с мрежи. Работници от “Бентонит” пък коментираха, че видели цялата случка в четвъртък през нощта между 23 и 24 часа. Те потвърдиха, че кантонерът е известен незаконен рибар. Хората твърдят, че в района на завода често могат да се видят лодки дори в забранения за улов период, какъвто е сегашният.

Колко пъти му казвах да не излиза да бракониерства. Същата вечер тръгнали с приятеля си към 21 часа. Взели старата лодка на С., сподели вчера около 15 ч. каза кметът на Седловина Абдурахман Исмаил. Сейзитин беше при мен преди малко. Човекът е в шок все още. Казва, че той също се уморил да плува, когато лодката се преобърнала, но успял да се хване за върбови клонки и да се изтегли до брега. Едвам се е спасил, добави кметът.

Абдурахман Исмаил твърди, че многократно е правил забележки на кантонера заради бракониерството. Според него в Седловина подобна практика е често явление. Доста непълнолетни също ловят риба, за да я продават след това. Кметът дори разговарял с родителите на въпросните деца, но резултат няма. Няма стабилен контрол от отговорните органи, смята Абдурахман Исмаил. Когато хванат някого му вземат рибата и мрежите и толкова. Явно трябват по-строги мерки. Аз поне досега не съм чувал за глобени бракониери, добавя управникът.

Бракониерството по язовирите е нещо като традиция за селата около Кърджали, както и за доста хора от самия град. Носят се легенди, че “най-добрите в занаята” са от селата Лисиците и Широко поле. Много съвестни рибари със съжаление отбелязват, че порочната практика трудно ще се изкорени от съзнанието на тези хора. В началото на демокрацията по язовирите “Кърджали” и “Студен кладенец” обикаляха по 3-4 лодки на вечер. Мрежите се кръстосваха. В същото време не се зарибяваше и язовирите се опразниха от риба.

Уловът обикновено се продава на познати или по заведения. Търсят се клиенти и често излиза и извън Кърджали. Според осведомени, килото бракониерски шаран се харчи по 3 лв. Каракудата достига до 1.50-2 лв./кг., а бялата риба- 2.50 лв. за килограм. Хората по селата изчакват по 1-2 дена, и ако не успеят да си пласират стоката често я раздават на съседите си. Само преди две години пък гражданите спокойно можеха да си купят от изкараната в легени на пазара току- що уловена риба от язовирите край родопския град.