Eдна шеста от притоците и язовирите в басейна на Арда са замърсени. По този показател реката изпреварва в пъти Тунджа и Марица, които се наблюдават от Басейновата дирекция Източнобеломорски район в Пловдив. Екологичното състояние на 19 от общо 36-те притока и язовири в Източните Родопи е лошо и много лошо. Най-замърсен е участъкът от реката между язовирите “Кърджали” и “Студен кладенец”. Язовир “Студен кладенец” бие всички други водоеми по концентрация на олово и кадмий, пише вестник „Нов живот”.

За да се приведат водите в басейна на Арда в съответствие с европейските директиви, са необходими 1,850 млрд. лева. Те трябва да бъдат вложени до 2025 г. в изграждане на канализации, водопроводи, напоителни системи, пречиствателни станции.

Данните бяха изнесени по време на обществено обсъждане в Кърджали на план за управление на речните басейни в Източнобеломорски район до 2015 г. Басейнът на Арда обхваща площ от 5273 кв. км. Дължината на поречието на българска територия е 231,75 км. 44,34 % от територията на басейна са защитени местообитания, 23 на сто са зони за защита на птиците.

Според „Нов живот”, най-сериозен замърсител на Арда, притоците и язовирите са обратните води на населените места. Изливат се във водоемите поради липсата на канализация и пречиствателни станции. Големи замърсители също са рудниците, хвостохранилищата и мандрите. Много са и наносите поради ерозията на речните корита и обезлесяването. Покрай бреговете на реката най-често се изхвърлят битови и строителни отпадъци.

Според Европейските директиви до 2013 г. всички села в басейна на Арда с население до 10 000 жители трябва да имат пречиствателни станции. До 2015 г. селищата с население до 2000 души трябва да са снабдени с пречиствателни съоръжения.

Задачата изглежда неизпълнима като се има предвид, че в басейна на Арда има 619 населени места, от които едва 61 имат изградена цялостна или частична канализация. Три са градовете с пречиствателни станции – Мадан, Рудозем и Златоград. 112 са промишлените замърсители на реката и язовирите.

До 2015 г. Арда трябва да бъде приведена в съответствие с европейските екологични норми. Това не се отнася за участъка между язовирите “Кърджали” и “Студен кладенец” и самия яз. “Студен кладенец”. Тук концентрациите на кадмий и олово са толкова високи, че срокът се удължава до 2025 г.

Поради замърсяването не се използват трите зони за къпане - при селата Енчец и Главатарци на „Кърджали” и Калоянци на „Студен кладенец”.

От Басейнова дирекция в Пловдив са набелязали конкретни мерки за подобряване качеството на водите. Освен за канализация и пречиствателни станции се предвиждат средства за преодоляване на последиците от изземването на инертни материали от реката. Забранява се ползването на нитрати в земеделието.

Данните сочат, че загубите на питейна вода във водопроводните мрежи по Арда надхвърлят 50 %. Само за осъвременяването на тръбопроводите и изграждането на канализации в повечето села на Кърджалийска и Смолянска области се изискват 454,822 млн. лв. За съвременно водоснабдяване и напоителни системи трябват 1,360 млрд. лв.

От България се изисква да изпълни и Европейската директива за наводненията. До 2015 г. трябва да бъде разработен план за управление на тези бедствия. Ще са нужни допълнително средства за изследвания и мониторинг на реката.