Пълен хаос цари при стопанисването на микроязовирите в областта. Все още не е изяснена собствеността на част от тях. Проблеми има в почти всички общини . Част от микроязовирите се водят на държавната фирма „Напоителни системи”, други на държавната компания „Земинвест”,а трети на общините. Всеки от стопаните през последните двадесет години е актувал като своя собственост, колкото може повече водоеми.

Хаосът е пълен.Така официално в Ардинско се водят 11 микроязовира. Те са държавна собственост. В същото време от „Земинвест” признават, че броя на водоемите е около 50 . Останалите просто не са актувани. Проблем с определянето на собствеността има и за три микроязовира в община Кърджали.

Най- находчиви през годините са се оказали общините Кърджали и Кирково. По инициатива на градоначалника Расим Муса общо 160 микроязовира от всичко 191 са били актувани като общинска собственост в Кърджалийско. Предвидливи са били и кирковчани.Те са успели да чопнат от държавата 62 от общо 84 язовира.

Опит по каналния ред да си вземе водоемите направил кметът на Джебел Бахри Юмер. Бюрократичните спънки били толкова много, че вдигнал ръце.В общината има 50 микроязовира , и всички са държавна собственост. Подобна е картината в Момчилградско. Там и стоте „гьола”, както ги нарича кметът Ердинч Хайрула са държавни.

Държавните фирми имат изгода да стопанисват язовирите, защото ги отдават под наем за рибовъдство. Това става без знанието на общините или пряко тяхната воля. Арендаторите искат непосилни цени за водата за напояване. Често през летните сезони за да запазят рибата дори отказват да дават живителната течност на земеделците. По време на ТКЗС-тата са построени стотици водоеми,чиято основна цел е създаването на напоителни полета. Днес водата е недостъпна дори за водопой на добитъка камо ли за напояване,жялват се пред областния управител Ангел Коджаманов земеделски стопани. В кметска докладна се сочи, че арендаторите на микроязовирите при селата Върхари и Горско Дюлево, Момчилградско директно отказват вода на селяните под претекст, че развъждат риба.

Проблем е поддръжката на язовирите.”Всяка година от Министерството на земеделието и храните се финансират частични ремонти, но те не са достатъчни за доброто им функциониране и подръжка”, се казва в докладна на кмета на Момчилград Ердинч Хайрула. Той сочи, че стопанин е фирма „Земинвест”. Кметът пише до областният управител още:” Техническото състояние на по-голямата част не е добро,филтрират,затрлачени са,преливниците им пропускат вода”.

Проблемът е доловен и от областният управител Ангел Коджаманов.”На много места водоемите-частна държавна собственост не се стопанисват по добър начин”,се казва в проект за общо решение с кметовете, което да се адресира до правителството.

От фирма „Напоителни системи” твърдят, че нямат оплаквания срещу тях от земеделците.Стопанисват по- големи водоеми и преимуществено се опитват да осигуряват вода за напояване. От фирмата смятат, че по големите язовири трябва да останат тяхна собственост, защото имат финансов ресурс и подготвени кадзри да ги поддържат. Не е по силите на общините да ремонтират стените ,смятат държавни експерти.

Проблемът е основно с „гьолчетата”, подвластни на „Земинвест”.Към тях са насочени апетитите на общините.Един от доводите е създаването на напоителни полета.Държавната собственост спъва земеделците да се кооперират и ползват водоемите.Бюрократичните пречки са непреодолими.От „Земинвест” не си ги дават. Твърдят, че харчат годишно над 2 млн.лв. за поддръжката им само в Кърджалийско. Тази година заделили 5 млн.лв.

За да се преборят с държавните чиновници общините в Кърджалийско се обединиха. Те заедно искат да получат „гьолчетата”,за да осигурят през лятото вода за напояване на стопаните. Един кмет ще поддържа по добре водоемите, защото, ако не го прави просто няма да го изберат, пояснява логиката им Бахри Юмер. До месец общинските съвети ще приемат решения, с които ще поискат да станат собственици на водоемите. Те ще приложат и финансови планове за тяхното стопанисване.Ще се разчита на общински средства, но и на помощ от държавата.