Всеки кметски кабинет си има история, но в кабинета на кмета на джебелското село Ридино история има и полилеят. Вещ като вещ, ще кажат мнозина. Полилеят в стаята на Илхан Емин обаче го връща в онези смутни времена, наречени “Възродителен процес”.

През 1984 година бях ученик в Ридино, на 10-11 години момче, спомня си Илхан Емин. Мой съученик имаше рожден ден и искахме да купим торта за празненството. Обаче в селото няма сладкарница. Решихме да съберем пари и един от нас да отиде до Джебел и да купи торта. Избраха мен, защото бях най-висок от всички. Тръгнах пеша, градът е на около 7 км от Ридино.

На моста на река Джебелска Илхан се натъква на тълпа от хора. Всички били записани в списък, който се проверявал от милицията. Имало бойни машини, войници от вътрешни войски. Името на Илхан Емин обаче не фигурирало в списъка.

Имаше един квартален милиционер по това време – Атанасов, разказва кметът на Ридино. Като разбра, че ме няма в списъка, ме преби. Припаднал съм и се свестих в ареста на милицията. Първото нещо, което видях беше светещият полилей. Имаше и разни портрети по стените, но образите са изчезнали от паметта ми.

Тогава ме спаси друг милиционер, когото всички наричаха “полковника”. Възрастен и ерудиран мъж. Видя какъв бой са ми хвърлили и се скара здраво на подчинените си. “Вие нормални ли сте? Как може да пребиете дете?”, каза той. Пусна ме от ареста. Все още има белег на крака от онзи случай.

Години по-късно, през 2003 година, вече като кмет на Ридино, Илхан пие кафе в Джебел. Седнал е срещу бившето МВР, там, където е бил задържан през 1984 г. Сградата вече е стара, руши се. Паднала стена открива гледка към една от стаите, където виси онзи същият полилей, който Илхан вижда, когато се свестява.

Помолих строителните работници да ми дадат полилея, дори поисках да го купя, уточнява днешният баща на две деца. Хората казаха, че и без това ще го изхвърлят. Взех го и го окачих в кметската стая в Ридино, за да ми напомня колко тежки моменти преживяхме през онези смутни години. Смятам, че трябва да има осъдени за Възродителния процес. В този акт участваха и българи, и турци. Ако това не се беше случило, в нашия край щеше да има много хора. Сега е пусто, всички забягнаха. Скоро ще закрият и училището в Ридино, а по мое време тук учеха над 450 деца, казва Илхан Емин.