![]() |
|
| ||
|
| ||
| 17.03.2009 |
|
Кризата – шокова терапия за строителството
Кризата в строителството се оказва нож с две остриета. От една страна ще елиминира фирмите-ментета, които влязоха в бизнеса единствено с цел да се напечелят набързо, като се възползват от бума допреди месеци – както в строителството, така и в търговията с недвижими имоти. Така на пазара остават само сериозните, които държат на качеството и на името си. Но пък намаляват обема на работа и съкращават работници, пише вестник „Нов живот”.
От началото на 2009 година някои от брокерските къщи за недвижими имоти в Кърджали не могат да се похвалят с нито една продажба. Други имат в актива си едва по няколко сделки, сключени по-скоро на късмет с гурбетчии, които плащат с пари, спечелени доста по на запад, където чуваме, че кризата била свирепа. Новостроящите се сгради, които през миналото лято изглеждаха като кипящ котел, сега са „закичени” с транспаранти „продава се”, които печално се развяват от студения вятър и зад тях се мяркат неколцина работници, колкото да личи, че обектът не е „замразен”. Защото има и такива. Стърчат самотно, потопени в безнадеждно мъртвило и даже транспарант си нямат. Кризичка. От правителството ни казват, че нашенската е мъничка и безболезнена, защото си имаме финансов борд и бюджетен резерв. Според вестник „Нов живот” цените на имотите не са променени от миналата година. Непрекъснато идват хора, които се нуждаят от дом, да се интересуват какво предлагаме, но сделките са рядкост, коментира брокер от агенция „Кара”. Така е откакто банките през септември изведнъж поставиха драконовски изисквания за отпускане на кредити. Отидоха в другата крайност след като преди това бяха готови да отпуснат ипотека на всеки, почти без да гледат какви са му възможностите да си плаща вноските. Очевидно разчитаха, че ако клиентът просрочи, ще е „фасулска работа” при голямото търсене да продадат имота и да си възстановят парите. Получи се така, че сега тази възможност е силно хипотетична.
В момента се предлагат за продажба много имоти. Почти всеки ден постъпва нова оферта. Очевидно собствениците им се надяват в последния момент преди драстично да паднат цените „да хванат влака”, но вече са го изпуснали. Евтиничко по 400-450 лв. на кв. м могат да се купят панелки, но никой не търси. Цените на имотите неизбежно ще паднат, но не веднага, казва брокерът. Разгарът на кризата, когато ще има много съкратени, които няма да могат да си плащат ипотеките, ще е след изборите, към август. На пазара ще се появят много евтини апартаменти, но тях ще ги продават съдия-изпълнителите. Става въпрос за жилищата на длъжниците. Наскоро видяхме по телевизията търг на такива апартаменти в Манхатън, Ню Йорк. Продаваха ги на цени 3 пъти по-ниски от тази, на които са купени. Друг е въпросът кой ще може да плати даже и на ниски цени. Вече се предлагат по-евтини апартаменти – тези, които се продават „на зелено”, научаваме от Александър Ставрев, управител на агенция „Креда”. Причината е, че в последните месеци някои от основните строителни материали драстично поевтиняха в сравнение с миналото лято – между 50 и 70 на сто, и цените им продължават да падат. Имотите, построени преди това, запазват цените си, защото в тях са вложени по-скъпи материали. Преди на груб строеж излизаше 250-260 евро на кв. м, сега е под 200 лв. на кв. м. Затова цените на апартаментите “на зелено” паднаха на 290 евро на кв. м. в район, където миналата година са вървели на 360 евро на кв. м.
Предлагането е в нормални граници, пазарът не е наводнен. Но няма търсене, въпреки че сега, когато се появяват вече и значително по-евтини имоти, е моментът да се инвестира в недвижимост. Въпреки предполагаемите рискове да се купува „на зелено”, Ставрев гарантира, че чрез неговата агенция сделките са сигурни, защото работи с големи и сигурни фирми. Те строят качествено, изградили са си име, ползват се с високо доверие пред клиентите, и банките и държат да го запазят. Разполагат с достатъчно оборотен капитал и кризата по-трудно им влияе. Опасно е, ако се заложи на малка фирма, която има капитал колкото да плати проекта и започването на строителството, но разчита на парите на клиентите, за да довърши сградата. За хората, които не разполагат с готови пари, покупката на имот „на зелено” освен по-евтината цена има и предимството, че плащането може да се разсрочи във времето. Много от големите строителни фирми го предлагат. Така от системата се изключват станалите вече твърде взискателни банки.
Според Ставрев, в първите месеци на 2009 г. застоят в строителството и търговията с имоти е заради наслагването на традиционния за зимата спад с уплахата сред банкерите и клиентите пред неизвестността как ще се развие кризата. Нормално е през пролетта да започне раздвижване. Той също е на мнение, че най-лошият момент на 2009 г. ще е след изборите, когато ще се отприщят всички сдържани негативни неща – съкращения, намаления на заплати, увеличения на цени. Но доколко лош ще е, никой не може да каже. Доста философски гледа на кризата един от големите предприемачи в строителството в региона пише нов живот”, собственикът на фирма „Родопастрой” Рущи Ибрахим. Тя си има и хубави страни, смята той. За нас, строителите, е хубаво, че ще отпаднат от бизнеса много фирми, които нямат нито подготвени кадри, нито техника, нито капитали, за да строят качествено. Техните грозни и даже опасни сгради развалят облика на градовете и съсипват авторитета на строителите. Заради тях отдавна вече вървят коментари, че новото строителство отстъпва по качество на старото. И дано не се случи да видим каква е издръжливостта на сградите им при земетръс. Опасявам се, че доказателствата ще са трагични.
За клиентите кризата е възможност да се сдобият с имоти по-евтино. Строителните фирми вече предлагат намаления. Най-голям е процентът при търговските помещения, защото там бяха и най-високи цените - 1000 евро на кв. м, а в центъра на Кърджали достигаха и до 2500 евро. Сега са много по-евтини. Падат цените и на офисите. Най-малък е процентът на намаление при жилищата - 10-15%, но се съобразяваме и с възможностите на купувачите, защото в наш интерес е да продаваме, отбелязва Рущи Ибрахим. Сега над 60% от клиентите на строителните фирми са хора, които работят в чужбина и идват с готови пари. Има една част, които са взели кредити преди банките да затегнат режима. Намаляването на темпа на строителство също е един от добрите резултати от кризата, смята предприемачът. Добре е да се поуспокоят нещата, да се огледат, да се обърне по-сериозно внимание на качеството както на проектирането, така и на изпълнението. Особено важно е да се даде време на общините да си свършат работата по изграждането на инфраструктурата около новите сгради, да се благоустрои, озелени, да се направят детски площадки. Сега на много места улиците не са оформени и асфалтирани, няма тротоари, зелени площи. Едва сварват да направят водопроводи, канализации, кабели за електричество, интернет, телефон. Често това става след като сградата е построена. На много места се оказва, че съществуващата ВиК инфраструктура не може да отговори на рязко увеличените нужди.
Вече са спрели работа някои от малките фирми. Недовършените им сгради може да се окажат проблем не само за хората, които са платили жилища в тях, но и за общините, защото загрозяват селищата. Трудно сериозна фирма би се заела да довърши обект, започнат некачествено, смята предприемачът. Според него страшно ще стане, ако фалират банки. Тогава ще се блокират парите, което ще се окаже пагубно. Спадът в строителството се отразява доста болезнено и върху свързаните с него дейности – на първо място върху производството и търговията с материали и елементи. Производителят и търговец на бетонови елементи за строителството Гюрсел Садък, собственик на кърджалийската фирма „Йълдъръм”, коментира, че миналата година по същото време само от продажба на бетонови изделия са изкарвали 20 000 лв., а сега едва 3 000 лв. Намалението е 6 – 7 пъти. Чудим се да произвеждаме ли, или да спрем, казва той. Става все по-трудно. Няма търсене, хората нямат пари. И да дойде клиент, купува най-евтиното. Той също се надява на раздвижване напролет. Ако не се случи, може да е фатално. И други от бизнеса са изправени пред дилемата. Ако спра работа, трябва да освобождавам работници. Ако продължа и вложа парите си в готова продукция, може да не я реализирам. В един момент се оказва, че работим само да си плащаме вноските в банките, данъците и заплатите. Налага се да сваля цените с 10-20 %, въпреки че материалите, с които работя, не са поевтинели. Но няма как, защото имам готова продукция на склад. В България все на надежди я караме. Който работи, е роб на държавата. На Запад, ако се докажеш, ако имаш повече продукция, получаваш отстъпки и данъчни облекчения, стимулират те. Тук, който мине, и реже, коментира Гюрсел Садък. Кърджали Прес |
| Версия за печат |
| Назад към Заглавна |
|
||||||||||||