Днес Европейският парламент прие два доклада на футболна тема. С първия доклад относно бъдещето на професионалния футбол в Европа депутатите искат от ЕК по-ясни законови правила за футбола и препоръчват да се направи необходимото за по-голяма прозрачност и по-добро управление в европейския професионален футбол. ЕП призовава за солидарност в продажбата на телевизионни права и защита на младите таланти от търговията с хора. С втория консултативен доклад ЕП подкрепи инициативата на Австрия за по-голяма сигурност по време на мачове, но поиска гаранции, че личните данни на феновете ще са защитени.

"С приемането на тези доклади Европейският парламент допринесе за борбата срещу насилието и хулиганизма във футбола, както и за засилването на борбата срещу расизма и ксенофобията в този популярен спорт. Искаме по-стриктни санкции срещу всички дискриминационни действия и да засилим координацията на превантивните мерки и санкциите за хулиганите. Трябва да премахнем насилието от футбола и да го направим безопасна и приятна дейност за всички," каза председателят на ЕП Проф. д-р Ханс-Герт Пьотеринг.

Докладът по собствена инициатива за бъдещето на професионалния футбол в Европа с автор Ivo Belet (EНП-EД, Белгия) подкрепя футболните ръководни органи и най-вече УЕФА в усилията им да подобрят саморегулирането в полза на целия футболен сектор. Депутатите препоръчват провеждането на мощна кампания от страна на националните и европейски политически и спортни власти за въвеждане на по-голяма прозрачност и добро управление на европейския професионален футбол.

ЕП призовава ЕК да състави план за действие за спорта в ЕС по принцип и конкретно за футбола. Депутатите подкрепят системата за лицензиране на УЕФА, чиято цел е да се осигурят равностойни игрища на клубовете и да се допринесе за финансовата им стабилност и призовават УЕФА да продължи да развива тази система, за да гарантира финансовата прозрачност и адекватно управление.

За да не се налагат наказания на клубовете, ако техен играч получи контузия по време на мач на националния отбор, ЕП насърчава УЕФА и ФИФА, съвместно с европейките клубове и лиги да постигнат споразумение за въвеждането на колективно осигуряване. Депутатите също подкрепиха колективната продажба на телевизионни права и изтъкнаха, че за професионалния футбол е от особено значение приходите от телевизионни права да се разпределят справедливо и така да се осигури солидарността между професионалните и любителски състезания.

Необходими са мерки инициативата за насърчаването на местни играчи да не се превърне в трафик на деца в случаите, когато някои клубове предлагат договори на много млади играчи (под 16 години), казват депутатите и настояват законът за емиграцията да се спазва винаги по отношение на набирането на млади чуждестранни таланти. Те призовават футболните ръководни органи и клубовете да се включат в борбата срещу трафика на хора като се присъединят към Европейската харта за солидарност във футбола и да създадат Фонд за солидарност, който да финансира превантивни програми в най-засегнатите от трафик на хора страни.

Депутатите подчертават значението на образование чрез спорт и потенциала на футбола за оказване на помощ на социално уязвими младежи и връщането им към нормален живот и призовават държавите-членки, националните асоциации и клубовете да обменят опит в това отношение. Членовете на ЕП призовават Комисията, държавите-членки и всички, имащи отношение към професионалния футбол да продължат и засилят борбата с расизма и ксенофобията чрез заклеймяване на всички форми на расизъм на и извън стадионите. Докладът отправя искане за по-строги санкции срещу всякакъв вид расистки и ксенофобски действия във футбола. УЕФА и националните асоциации и лиги трябва да прилагат дисциплинарния правилник последователно, твърдо и съгласувано, без да се пренебрегва финансовото състояние на клубовете.

С втория доклад ЕП подкрепи инициативата на Австрия за подобряване на сигурността по време на мачове. Обаче депутатите предупредиха, че сигурността никога не трябва е за сметка на защитата на личните данни. Те подкрепят засилване на ролята на националните информационни центрове "Футбол", но искат обменът на лични данни да бъде защитен в рамките на съответното законодателство и тази информация да не се използва за други цели.

На 25 април 2002 г. Съветът одобри създаването на национални информационни центрове "Футбол" във всяка държава-членка с цел обмяна на полицейска информация за футболни мачове с международно измерение. С това решение Съветът очерта задачите и процедурите, които трябва да се прилагат от тези центрове. Предвид обстоятелствата през последните години Австрия инициира осъвременяване на това решение. Броят на феновете, които пътуват в чужбина продължава да се увеличава и затова е необходимо компетентните органи да засилят своето сътрудничество и обмен на информация, за да предотвратят инциденти, които пречат на обществения ред.

Текстът на Комисията и Съвета дава на информационните центрове достъп до личните данни на "рисковите" фенове, които действително или потенциално представляват заплаха за закона, реда и сигурността. ЕП настоява тези данни да могат да се обработват единствено по време на футболни мачове и да не се използват за други евентуални дейности. Също така депутатите искат личните данни да се обменят в съответствие с приложимото национално и международно законодателство.

През последните години се случиха много инциденти на насилие, демонстриращи ксенофобия и расизъм и липса на толерантност по време на големи футболни мачове. "За съжаление това не са случайни събития; те са основна черта в общата трансформация на футбола в голям бизнес", казва докладчикът Giusto Catania и припомня, че присъствието на феновете по стадионите е неразделна част от вълнението, което се създава с един футболен мач. Без тях футболът няма да е истински футбол и "от гледна точка на това трябва да се счита като даденост, че футболните мачове винаги трябва да се играят пред публика". В същото време обаче трябва да се предприемат необходимите действия, за да може футболните мачове да се провеждат в спокойна атмосфера без насилие и демонстрации на расизъм, подчертава той.

"Важно е да предотвратим злоупотребим с гражданите, които спазват законите, но заради това, че са футболни фенове има риск да бъдат квалифицирани като потенциални престъпници", Giusto Catania обяснява измененията на ЕП.

ЕП призова Комисията да вземе предвид проблемите, пред които са изправени новите държави-членки в областта на Общата селскостопанска политика и да предложи подходящи решения. Ако интегрирането на новите държави-членки като цяло е било успешно, ниското равнище на директните помощи за тези страни е създало условия за неравна конкуренция на вътрешния пазар, казват депутатите.

Докладът засяга най-вече десетте държави, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. В следствие на разширяването през 2004 г. значително са се увеличили селскостопанските площи (с около 27 %), броят на земеделски стопанства (с около 60 %) и броят на работниците в селското стопанство (с около 57 %) в ЕС. По този начин се увеличи производственият потенциал и значението на селското стопанство и този процес стана по-изразен и се задълбочи с присъединяването на България и Румъния, се казва в текста.

На този етап новите страни-членки само частично са се възползвали от членството си в ЕС според доклада на Csaba Sбndor Tabajdi (ЕНП-ЕД, Унгария). Например, за да се адаптират към правилата и санитарните изисквания на Общността земеделците и администрациите в новите държави-членки е трябвало да положат големи усилия, производствените цени са се увеличили, обхватът на програмата САПАРД е бил ограничен, имало е значителни трудности при прилагането на общностните програми за развитие на селските райони, при някои нови държави-членки определените квоти в някои сектори са довели до застой или дори намаляване на селскостопанското производство и т.н.

Депутатите искат от Европейската комисия да вземе предвид проблемите, пред които са изправени най-вече новите държави-членки и да предложи подходящи решения, като същевременно се придържа към правилата за осъществяването на ОСП. Те предлагат да им се даде възможност да отложат прилагането на правилата за кръстосано свързване до края на периода за постепенно въвеждане за директни плащания, както и изискванията за добро селско стопанство и условията на околната среда да останат в сила поне през периода на действие на схемата за единно плащане на площ.

Дългият период на постепенно въвеждане (девет години), съчетан с ниско начално равнище (25 % от приложимото равнище в ЕС) за директните плащания в новите държави-членки води до неравни условия за фермерите от новите държави-членки по отношение на конкуренцията. Депутатите подчертават, че новите държави-членки бяха задължени да приложат режима за допълнителни директни национални плащания (top-ups), които могат да се считат за допълнителна форма на съфинансиране и едно почти повторно национализиране на общностните директни плащания. Това според тях е довело до значителни икономически и политически затруднения в много нови държави-членки, защото този режим е натоварил националните бюджети и е ограничил възможностите за прилагане на режимите за държавни помощи.

Депутатите отбелязват, че "Комисията и Съветът се оказаха бавни и нерешителни в осъзнаването на специфичните проблеми на новите държави-членки и в предлагането им на необходимата помощ (например проблеми н пазара за плодове и зеленчуци, особено що се отнася до меките плодове, черешите и ябълките, неоправданата забрана за износ от Полша за Русия и Украйна, изменението и предложената забрана на правилата за интервенция за царевица и внос на мед от трети страни)"

Депутатите подчертават, че настоящата ОСП не позволява да бъдат разрешени съществена част от селскостопанските проблеми в разширения ЕС и е необходимо да се реформира. Според тях задоволяването на особените нужди на държавите-членки и на регионите, трябва да се основава и занапред на принципа на субсидиарност посредством специфични инструменти като например въвеждане на преразгледана схема за директните плащания, въвеждане на допълнителни, незадължителни, регионални или временни пазарни мерки с общностно финансиране; прилагане на системата национален пакет, произхождаща от бюджета на ЕС за секторите, които трябва да бъдат реформирани (вина, плодове и зеленчуци); по-голяма подкрепа и силно насърчаване на организациите на производители, както и премахване на националното законодателство, възпрепятстващо тези подходи; увеличаване на гъвкавостта на правилата по отношение на държавните помощи и др.

Европейският парламент подкрепи плана на Марти Ахтисаари за разрешаване на проблема със статута на Косово. Според депутатите суверенитет под наблюдението на международната общественост е най-добрата възможност. Депутатите потвърдиха европейските перспективи за Сърбия и Косово и поискаха централна роля за ЕС в преговорите за разрешаване на проблема със статута.

Докладът по собствена инициатива на Joost Lagendijk (Зелени/Европейски свободен алианс, Холандия), приет с 490 гласа "за", 80 "против" и 87 "въздържали се" предлага окончателното решение да включи следните аспекти:

– достъп до международни финансови организации
– ясно определяне на ролята и мандата на международното присъствие
– ясни разпоредби относно децентрализирането, които да предоставят съществена автономия в ключови сектори
– съхраняване на мултиетническия характер на Косово
– установяването на мултиетнически косовски сили за безопасност, с леко оборудване и ограничени обхват, капацитет и функции, под прекия контрол на силите под командване на НАТО (KFOR)
– международни гаранции за териториален интегритет на всички съседни държави

Относно опасенията, изразени най-вече от Русия, че даването на някаква форма на независимост на Косово ще засили сепаратисткото напрежение в света, докладът подчертава, че решението за Косово няма да е прецедент в международното право, тъй като Косово е под управлението на ООН от 1999 г. насам и ситуацията по никакъв начин не е съпоставима с положението в други конфликтни региони.

Депутатите считат, че в дългосрочен план решението за бъдещия статут на Косово е свързано с бъдещото присъединяване на Косово и Сърбия към ЕС, заедно с техните съседи, тъй като бъдещето на Западните Балкани е в ЕС.

Докладът подчертава, че държавите-членки трябва да имат единна позиция по въпроса за статута на Косово и призовава Съвета на министрите да приеме обща позиция, koято да държавите-членки да поддържат в международни форуми и най-вече в Съвета на сигурността на ООН. Депутатите поискаха и улесняване на визовия режим в Косово, за да се увеличат възможностите за пътуване в ЕС.