Картинка с леко катастрофичен привкус ни изненадва при “римския” мост в Кирковското село Дрангово. Труп на теле се е излегнал сред заледената река. В празната коремна кухина се е приютила котка и си похапва от тази едричка за габаритите й мръвка, съобщава вестник “Нов живот”.

Питаме жена, която има стопанство точно срещу моста, защо телето е там. Ами, така правим, като умре някакъв добитък, оставяме го да го изядат дивите кучета. За 2-3 дни го оглозгват. Случвало се е и за ден да се справят, като се съберат повече. Това теле се застоя, защото е замръзнало, но до дни ще го изядат, спокойно и ведро ни разясни тя.

Дивите кучета са тези, които в града наричаме бездомни или скитащи и ако са по-без късмет, свършват скоропостижно жизнения си път в приюта “Дай лапа”.

Около Дрангово, както и навсякъде из планината, тези животинки, които първи са се сближили с човека, са се сдружили в подобни на вълчите глутници и са доста опасни и хищни. Случва се и да се “поомешат” със сивите си събратя.

Но вълците се държат на разстояние, през лятото ловци мярнали няколко към границата, коментира жената. Кучешките глутници, макар и подивели, се навъртат около селата.

И разнасят зарази, които са “лепнали” от умрелите животни, които си похапват.

Докато разговяраме, жената мачка в ръце розова найлонова торбичка, от която преди малко е сипала нещо на животните. Захвърля я до оградата и на часа рошаво магаре, което дреме наблизо, я докопва. Дъвче и с усилие преглъща пластмасата. Жената го гледа спокойно и отговаря на притеснения ми поглед – ами то непрекъснато яде какви ли не неща. Нищо няма да му стане.

Сигурно е така. Под “римския” и новия мост, който е в съседство, има богат избор от отпадъци. Очевидно е едно от предпочитаните места за сметище. Самопочистващо се. Като придойде реката и отнася боклука.

Отнася го, но той не изчезва, а отива “на гости” при тези, които живеят надолу по течението. Водата отнася и едни невидими, но още по-опасни “бокруци”- бактерии, бацили и отрови от гниенето на умрелите животни и органичните отпадъци. А най-често причина за смъртта на добитък е болест, понякога заразна и опасна и за хората.

Обичайна практика за родопчани е да се оттървават от битовите си отпадъци, като ги изсипят в някой по-затулен стръмен дол. Даже и да не е много затулен, стига да не се вижда от селото или поне от къщата му. Ако е и с поток, направо е перфектно!

Тази традиция преди столетие е била добра. Нямало е “безсмъртни” отпадъци – пластмаси, стъкло, бетон. Пък и хората са били бедни и пестеливи, по-малко неща са изхвърляли.

Сега сметта се превръща в напаст. Проблем е, че по селата контейнерите за смет са недостатъчни. На места изобщо ги няма. Проблем е, че още няма изградени модерни сметища.

Единственото, което родопчани могат да направят е да пазят чиста планината, поне доколкото могат.

Кърджали Прес